Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
През 1981 г. Сара Брайтман се явява на прослушване за мюзикъла „Котки“ на [[Андрю Лойд Уебър]], където е избрана за ролята на Джемима. Въпреки това обаче тогава тя не прави особено впечатление на Уебър. Година по-късно тя напуска „Котки“ за да играе в „Пиратите от Пензънс“ на лондонския театър Дръри Лейн. През 1982 г. е избрана за главната роля в оперния мюзикъл „Славеят“ на Чарлз Щраус, който променя живота ѝ, след като една вечер Андрю Лойд Уебър, който е сред зрителите, се влюбва в гласа ѝ, и за отрицателно време се влюбва в нея, след което двамата започват връзка, силно одумвана от таблоидите и британското общество. През 1984 г. те сключват и брак.
 
Сара Брайтман се превръща в най-голямата муза на Уебър. Първата им съвместна работа е мюзикълът „Песен и танц“, поставен на сцена същата година в лондонския Палас Тийтър. Впоследствие Уебър сътворява ''[[Фантомът на операта]]'', като написва и композира ролята на Кристин Дае специално за Брайтман. Още с премиерата си на сцената на Уест Енд през 1986 продуцкиятапродукцията предизвиква фурор и превръща Брайтман в най-известния женски сопран във Великобритания. През 1988 г. „Фантомът на операта“ е представен и на сцената на [[Бродуей]] в [[Ню Йорк]], където се играе и до днес. Оригиналните композиции, включени в продукцията, са реализирани като албум, продаден в над 40 милионен тираж, което и до днес е ненадминат рекорд за албум с театрална музика.
 
През 1990 г. Сара Брайтман работи за последно с Уебър в мюзикъла „Аспекти на любовта“. Същата година двамата се развеждат и същевременно прекратяват и съвместната си работа. Между 1992 г. и 1995 г. Брайтман се ориентира към [[проза]]та и получава роли в четири спектакъла, всички на английска сцена.
След като прекратява диско поп кариерата си и се омъжва за Андрю Лойд Уебър, Сара Брайтман започва да се изявява като оперна певица. Със съпруга си тя записва поредица от успешни арии. Година след сватбата им, Уебър написва и композира шедьовъра „Реквием“ специално за съпругата си. Арията „Pie Jesu“ от произведението дори е издадена като сингъл, който продава 25 хиляди екземпляра само през първия си ден на музикалния пазар и достига 3-то място в сингъл класацията на Великобритания, което е парадоксален успех за ария на [[латински език]]. Паралелно с оперната си работа, през 1988 Брайтман издава и първия си солов албум „The Trees They Grow So High“, който е компилация от [[фолк музика|фолк]] песни с акомпанимент на пиано. През 1989 г. изпълнителката издава последния си албум с оригинален материал с Уебър – „The Songs That Got Away“, който включва ревизии на неизвестни или забравени произведения от стари мюзикъли. В годината на развода със съпруга си, 1990 г., Брайтман издава втория си самостоятелен албум „As I Came of Age“, който от музикална гледна точка е нещо като ретроспекция на кариерата ѝ дотогава, тъй като включва микс от най-различни стилове – от диско до една песен на Уебър – „Love Changes Everything“.
 
Година след развода си и след успеха на „Фантомът на операта“, Сара Брайтман решава да излезе от сянката на бившия си съпруг и заминава за [[Германия]]. Там тя се среща с продуцента на Енигма – Франк Питърсън – с когото започва студийна работа над проект, коитокойто няма нищо общо с нейното творчество дотогава. Така се ражда албумът „Dive“, който комбинира поп, чилаут и софт рок атмосфера и разкрива нови, по-неангажиращи тонове в гласа на Брайтман. Пилотният сингъл от тавата „Captain Nemo“ пожънва успех и „Dive“ се превръща в първия златен диск на изпълнителката в Канада. Вдъхновени от свежиятсвежия успех, Брайтман и Питърсън продължават да експериментират и създават рок албума „Fly“, който излиза през 1995 година. От него е и един от най-големите хитове на певицата – „A Question of Honour“, който комбинира денс елементи със сегмент от арията на Алфредо Каталани „Ebben? Ne andrò lontana“ от операта „La Wally“.
 
През 1996 г. Сара Брайтман записва дуетътдуета „Time To Say Goodbye“ с [[Андреа Бочели]], който се превръща в глобален хит, като продава 2 милиона екземпляра само в Германия. Именно този дует връща Брайтман към нейното класическо амплоа. Година по-късно тя издава оперния диск „Timeless“ (в САЩ „Time To Say Goodbye“), който се превръща в най-успешния ѝ самостоятелен албум до днес, продаден в над 12 милионен тираж по целия свят. Изпълнителката се завръща триумфално и в родната Англия, където изнася легендарния си концерт в Royal Albert Hall в Лондон, на който специален гост на сцената при нея е бившият ѝ съпруг Андрю Лойд Уебър.
 
През 1998 г. Брайтман записва и издава албума „Eden“, който според нея самата, както и според нейните почитатели, най-добре описва нейната личност. Тя сама подбира лично всяка песен и дори засипва със собственоръчно написани писма италианския композитор [[Енио Мориконе]], молейки го да ѝ продаде правата на неговата композиция от филма „Мисията“ за да запише песен с нея. След няколко отказа накрая Мориконе се съгласява и така се ражда хитът „Nella Fantasia“ – емблематична песен за Брайтман, впоследствие изпята и записана от многобройни изпълнители от целия свят. Сред останалите забележителни песни в „Eden“ са кавърът на песента на групата [[Канзас]] „Dust In The Wind“, кавърът на песента на [[Селин Дион]] „My Heart Will Go On“ от филма ''[[Титаник]]'', изпята на [[италиански език]] със заглавие „Il Mio Cuore Va“, и ариите „Nessun Dorma“ на [[Джакомо Пучини]] и „Lascia ch'io Pianga“ на [[Хендел]]. Дискът става платинен в четири държави и златен в три, измежду които САЩ, където са продадени близо милион копия. Следващата година Брайтман стартира първото си интерконтинентално турне под надслов „One Night In Eden“. В рамките на седем месеца тя изнася общо 101 концерта в [[Северна Америка]], [[Европа]] и [[Африка]].
Анонимен потребител