Разлика между версии на „Никола Петров (художник)“

махам неенциклопедичен текст
м
(махам неенциклопедичен текст)
}}
 
'''Никола Петров''' е български [[живописец]] от младото поколение [[художници]] от началото на [[20 век]]. ВсекиТворчеството от тях твори в определена насока, с характерни единствени за него методи, но Никола Петров (заедно с [[портрет]]иста [[Никола Михайлов]]) най-многому се доближава до оноватова изкуство, до което са се домогвалина френските [[импресионизъм|импресионисти]] ([[Едуар Мане|Мане]], [[Клод Моне|Моне]], [[Пиер-Огюст Реноар|Реноар]]).
 
== Биография ==
Никола Петров е роден в [[1881]] г. във Видин. Още от ученик проявява склонност и необикновена възприемчивост към изобразителното изкуство. До известна степен това се дължи на учителя му по рисуване в гимназията, чех по народност. Художникът се записва да следва живопис още във втория випуск на наскоро откритата [[Национална художествена академия|Художествена академия]]. Въпреки това успява да получи дипломата си едва през [[1913]] г. Още през [[1903]] е съосновател на дружество на младите художници против академизма в изобразителното изкуство – индикатор за влиянието на модерните течения в [[България]] ([[импресионизъм]], [[символизъм]], [[сецесион]]).
 
Верен на изкуството си, но живял в мизерия, Никола Петров умира от [[туберкулоза]] само на 35 години през 1916 г.
 
== Творчество ==
Той рисува предимно [[пейзаж]]и, което е до известна степен повлияно от неговия учител в Художествената академия [[Ярослав Вешин]], въвел практиката на [[пленер]]изма. Друг известен негов учител от Академията е [[Иван Мърквичка]]. В своето изкуство Никола Петров се отличава като творец, който дълбоко възприема заобикалящата го среда, но и умее да изрази себе си чрез нея. По-мащабни негови картини са „Света София“, „Народният театър“, „Лъвов мост“.
 
В своето творчество Никола Петров постига необикновен синтез между модерното и традиционното, между патриархалния бит и чуждата култура. За това можем да съдим по тематиката на творбите му – тойТой рисува едновременно пейзажи от родния си Видин, а същокакто и такива картини като „Рекичка из камънаци“ и „Река Ерма при Трън“, където няма и следа от човешко влияние, и такава модерна сграда, символ на прогреса, като Народния театър в София. Част от културното наследство на Никола Петров са битоописателни картини, в които той успява да съчетае модерната техника с чисто родни сюжети, типични за времето, когато е творил („Пазар в Бяла Слатина“). Сред най-интересните работи на Никола Петров са скиците му към антологията на [[Пенчо Славейков]] „[[На Острова на блажените]]“. Рисунките, правени по снимки на Славейков от различни периоди, имат за цел да подчертаят замисъла на Славейковата антология – многообразието на творчеството му и събирателния характер на книгата.<ref>Ангел Тодоров, [http://liternet.bg/publish4/angel_todorov/ppslaveikov.htm „Бележки към „На Острова на блажените“ от П. П. Славейков“], LiterNet, 29.11.2001 (ориг. в П. П. Славейков. ''Събрани съчинения в осем тома''. Т. 2. София, 1958).</ref>
 
== Галерия ==