Разлика между версии на „Първи църковно-народен събор“

 
=== Либерална партия ===
Още преди свикването на събора, дори и преди издаването на [[Ферман за учредяване на Българската екзархия|фермана]] за учредяване на Екзархията, в българското общество се оформят две основни партии. Според едната, либералната или „младите“, около доктор [[Стоян Чомаков]], [[Тодор Икономов]] и вестник [[Македония (1866 - 1872)|„Македония“]] на [[Петко Славейков]] – новата българска църква трябва да е основана на демократично начало, на принципа на съборност и синодалност, за да не се допусне „аристократичен деспотизъм“ и в избора на ръководните епархийски и екзархийски органи е необходимо широко народно участие. Либералните дейци настояват за периодична сменяемост на синодалните членове, включително и на екзарха, за сменяемост на мирския съвет, който трябва да има реално и активно участие в управлението.<ref name="Маркова 32">{{cite book |title= Българската екзархия 1870 – 1879 |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1989|publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=32 |url= |accessdate=}}</ref>
 
По идея на Икономов [[Тулчанска българска община|Тулчанската българска община]] разпраща за обсъждане до някои български общини в Дунавския вилает Проект за управление, основан на следните принципи: съборно управление, смесени съвети с предимство на мирските членове, периодична сменяемост на управителните органи, обществен контрол върху църковните приходи, вишегласие при решаването на всички дела, избиране на архиереите от епархиите. Проектът е публикуван в „Македония“ и става програма на либералната партия.<ref name="Маркова 32"/>