Охридска българска община: Разлика между версии

Охридската епархия не е сред посочените епархии във [[Ферман за Българската екзархия|фермана]] за учредяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] от 1870 г. След проведен плебисцит от 1874 година в [[Охрид]] и околността му е присъединена към Екзархията, след като 9387 души [[Християнство|християни]] гласуват положително, а само 139 души християни гласуват против и искат да останат под върховенството на Цариградската патриаршия.<ref>[http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0034&n=000001&g= Документи и материали за историята на българския народ], София, 1969, стр 192</ref> Същата година за български митрополит в града е изпратен [[Натанаил Охридски]]. След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] през май 1878 година Охридската община подписва [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към новообразуващата се [[Княжество България|българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> За кратко председател на българската община е [[Васил Касапов]].<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 324.</ref>