Успение Богородично (Пловдив): Разлика между версии

Църквата „Света Богородица“ е исторически свързана с [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националната борба]]. „''В седемте градски цръкви по онова време'' [1857 г.] ''се служеше само по гръцки''", разказва [[Йоаким Груев]]. „''[[Фанариоти]]нът Хрисант бе забранил да се чуе по цръквите нито едно „Господи помилуй" по български, дори и в [[Света Петка Стара (Пловдив)|цръква „Св. Петка"]], дето преди неговото дохождане се служеше и по славянски. След отстранението на фанариотина българските дейци, насръдчени от първата си сполука в борбата против него, изявиха желание да се въведе божем в една от градските цръкви богослужение по славянски. Владиката [[Паисий Пловдивски|Паисий]], ако и да съзнаваше справедливостта на това желание, не можеше без съгласието на [[Цариградска патриаршия|патриаршията]] да удовлетвори българите. А патриаршията не даваше ухо на многократните заявления от страна на владиката и на българите. Това нехайство на църковната власт, с чести подигравки с богослужебния славянски език от страна за запалени гръкомани, наежи и изкара из търпение по-пъргавите млади, и [[Пловдивска мъжка гимназия|училището „Св. Кирил и Методий"]] даде повод, за да се постъпи решително. Един ученик от пансионерите ми, по име [[Нешо Попбрайков|Нешо п. Брайков]], бе нагласен да изчете в цръква „Св. Богородица" от [[Деяния на апостолите|апостола]] на славянски; пръв път на 14 ноември той не сполучи, а на 30 ноември'' [1859 г.], ''запазен от другарите си след едно споричквание с гърци, сполучи да изчете древния апостол на славянски.''"<ref>[[Йоаким Груев|Груев, Й.]] Моите спомени. Пловдив, 1906, [http://ia700304.us.archive.org/7/items/moitiespomeni00gruegoog/moitiespomeni00gruegoog.pdf 17]. Запазен е авторският правопис. Вж. също: Архив на [[Найден Геров]] (ред. [[Михаил Попруженко|Попруженко, М.]]). Т.1. С., 1931, 104 – 107 (№№ 107 – 110).</ref> В крайна сметка на 25 декември 1859 г., [[Рождество Христово]], митрополит [[Паисий Пловдивски|Паисий]] и храмовият свещеник поп Златан отслужват в църквата празнична Света Литургия не на гръцки, а изцяло на църковнославянски език.<ref>Груев, Й. Моите спомени. Пловдив, 1906, [http://ia700304.us.archive.org/7/items/moitiespomeni00gruegoog/moitiespomeni00gruegoog.pdf 17 – 19]; [[Иван Евстратиев Гешов|Гешов, И.]] Спомени из години на борби и победи. С., 1916, [http://www.promacedonia.org/ig/ig_1.htm 11 – 21]; [[Николай Генчев|Генчев, Н.]] Възрожденският Пловдив. Пловдив, 1981, [http://svetidimitar.com/gentchev.html 200 – 204].</ref>

[[Файл:BASA Regional State Archives Directorate Plovdiv Atanas Samokovets not classified3.jpg|ляво|мини|140 п|[[Атанас Самоковлиев]], епитроп на църквата]]

 

== Архитектура ==