'''Схизмата противна Българската православна църква''' е отлъчване от страна на православен събор, свикан от [[ЦариградскаВселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]], извършено на [[16 септември]][[1872]] г., което продължава до [[22 февруари]][[1945]] г., когато с обратен акт [[Българска екзархия|Българската екзархия]] е призната за [[автокефалия|автокефална]].
== Предистория ==
Създаването на Българската екзархия се извършва на [[Първи църковно-народен събор|църковно-народен събор]], свикан по силата на султански [[Ферман за Българската екзархия|ферман]] през [[1870]] година. Българската екзархия е призната за официален представител на българската народност в [[Османска империя|Османската империя]].
Свиканият на [[12 февруари]][[1872]] година. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български [[екзарх]] [[Ловчанска епархия|ловчанския митрополит]] [[Иларион Ловчански|Иларион]]. Този избор, обаче, не е одобрен от [[Високата порта]] и на [[16 февруари]] същата година на негово място е избран [[Видинска епархия|видинският митрополит]] [[Антим I]].
== Обявяване и прекратяване на схизмата ==
Веднага след учредяването на Екзархията Цариградската патриаршия се обявява против. През май 1872 година Българската екзархия се обявява за автокефална (независима), а не за автономна, каквато е според султанския ферман. Това нарушение на каноните е използвано от Цариградската патриаршия като повод да обяви на [[16 септември]][[1872]] година [[Българска православна църква|Българската православна църква]] за [[схизма]]тична. От присъстващите източни патриарси единствено патриархът на Йерусалимпатриарх [[Кирил ІІ Йерусалимски]] не се съгласява с обявяването на схизмата и напуска събора, след което е низвергнат от сан. Схизмата нанася голям удар върху вътрешното състояние и международния авторитет на Българската православна църква и я изолира от православния свят.
Един месец след избирането на новия български екзарх – [[Стефан (екзарх)|Стефан]], на [[22 февруари]][[1945]] година, Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава автокефалията на Българската православна църква. По този начин се дава възможност през [[1953]] година, последната да възстанови патриаршеския си статут с първи съвременен патриарх [[Кирил (български патриарх)|Кирил]].
