Генадий Велешки: Разлика между версии

През юли 1869 година, като македонски българин, Патриаршията го изпраща във Велес да поеме митрополитската катедра. Първоначално велешани отказват да го признаят за свой архипастир, понеже е „назначен от гръцкия патриарх, на чиято църковна власт те отпреди няколко месеца бяха престанали да се подчиняват“. Генадий се отказва от Патриаршията и се присъединява към независимата българска църковна йерархия, която скоро трябвало да се узакони.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/pp_ht/pp_ht_3.html#3_5 Петров, Петър, Христо Темелски. Църква и църковен живот в Македония, Македонски научен институт, София, 2003, стр. 86.]</ref> След обнародването на [[Ферман за Българската екзархия|фермана]] за създаването на [[Българската екзархия]] от 1870 година по препоръка на временното екзархийско ръководство, Генадий е избран за временен духовен глава на [[Повардарска епархия|Велешка епархия]]. Липсват му обаче достатъчно енергия и авторитет пред гражданските власти, а със сребролюбието си дразни населението. Конфликтите между него и [[Велешка българска община|общината]] зачестяват и той е принуден да подаде оставка в средата на 1872 година.<ref>Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр.125-126.</ref> Оттегля се в [[Битоля]], където остава до края на живота си, изпълнявайки различни църковни треби и служейки в различни храмове. Изпада в материално затруднение, но за заслугите си е подпомаган финансово от екзархийската каса.<ref>Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр.170.</ref>