Ловчанска епархия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м нач.--> началото |
Редакция без резюме |
||
Ред 34:
В организираното през [[1598]] г. Първо търновско въстание взема участие Търновският митрополит Дионисий и други епископи, измежду които Теофан Ловчански. В различни извори се споменават Ловчанските епископи: Еремия (1558), Теофан (1598), Лаврентий (1618-1635), Кирил (1629), Натанаил (1635), Симеон (1639), Кирил (1643-1644), Яков (1653), архиепископ Ананий (1644), Езекиил (1668 -1671), Йоаникий (1686), Йоаким (1698), деспот Паисий (1768-1774), Антим I (1785), Антим II (1813 — 1827), Дионисий (1827-1845).
От 1845 до 1850 г. Ловчански епископ е гръцкият владика [[Мелетий I (епископ Ловчански)|Мелетий I]]. Той въвежда клепалата (тока̀та) за свикване вярващите на молитва. 32-гогишният Мелетий е замесен в любовна връзка с женената за българин гъркиня Мариола. По този повод е написана от Теодоси Икономов първата оригинална българска комедия „Ловчанският Владика или бела на ловчанскийт сахатчия Николча“ (Болград, 1863). По настояване на гражданите и след много перипети Мелетий I е заменен. Против желанието на българите владиката пак е грък [[Мелетий Стараверос|Мелетий II]]. Той скоро напуска Ловеч, оставяйки добри спомени като се възпротивява на потурчването на една българка. Молбата на ловчанци за владика българин е чута и търновският митрополит Неофит, под ведомството на когото се намирала и Ловчанската епископия, изпраща за епископ българина Иларион. Иларион Ловчански е владика в Ловеч от [[1852]] до [[1872]] г., но не се чувства добре в града. През [[1859]] г. пише на учителя Златарски във [[Велико Търново|Търново]]: „Епископията се намира на таквози идно разпростряно място между две канари, като си подигна главата към небето, пада ми килимявката, и разговор с кого!! ала оурисията така е оурисала, но нека бъдем здрави!“ Поп [[Кръстю Никифоров]], един от най-видните граждани на Ловеч — духовник, просветител, общественник и съратник на [[Васил Левски|Левски]], от амвона на храма „Света Богородица“ в присъствието на владиката Иларион през 1869 г. държи пламенна реч против него и гръцките владици. В Ловеч Иларион не е бил почитан, дори е бил мразен като сребролюбец, горделивец, нерешителна личност и [[фанариот]]. Ловчанските първенци изразяват недоволството си от него в писмо до [[Иларион Макариополски]] в [[Цариград]] през [[1860]] г. като поддържат неговата борба срещу цариградския патриарх. След [[Ферман за Българската екзархия|султанския ферман]] за учредяване на Българската екзархия от [[28 февруари]] [[1870]] г., като най-възрастен духовник той става председател на първия църковно-народен събор (1871).
През януари [[1872]] г. Цариградският патриарх, който не признава Българската църква, лишава от техния сан и настоява пред Портата да се отстранят от Цариград тримата български владици — [[Панарет Пловдивски]], [[Иларион Ловчански]] и [[Иларион Макариополски]]. На 21 януари 1872 г. те са заточени в [[Измир]] (Мала Азия) но още на 30 януари са освободени под напора на демонстрацията на 3000 цариградски българи, водени от [[Петко Р. Славейков]]. На 12 февруари 1872 г. Синодът на Българската екзархия избира първия български екзарх - Иларион Ловчански. След четири дни по внушение на правителството и молба за оставка от Иларион Ловчански като стар и недочуващ, на извънредно заседание на 16 февруари 1872 г. Синодът избира за екзарх Видинския митрополит [[Антим I]]. Първите български владици, признати от султана, са Иларион Макариополски, [[Натанаил Охридски]], Антим Видински и Иларион Ловчански.
| |||