Балканска кампания: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
{{Военен конфликт
| име = Балканска кампания
| конфликт = [[Втора световна война]]
| картинка = German,The ItalianBalkans and Bulgarian flags on Durmitor 19431941.jpgPNG
| описание = Настъплението на силите на Оста на Балканите в началото на 1941 г.
| описание = Български, германски и италиански войници със знамена на връх [[Боботов кук]] – юни 1943 г.
| период = 28 октомври 1940 – 1 юни 1941
| място = [[Албания]], [[Гърция]], [[Югославия]]
Line 17 ⟶ 16:
| жертви2 =
}}
|[[Файл:German, описаниеItalian and =Bulgarian flags on Durmitor 1943.jpg|мини|Български, германски и италиански войници със знамена на връх [[Боботов кук]]  – юни 1943 г.]]
[[Файл:Europe before Operation Barbarossa, 1941 (in German).png|мини|Ситуацията в Европа към май/юни 1941 г. след приключването на Балканската кампания и преди започването на [[операция Барбароса]].]]
 
 
'''Балканската кампания''' е настъпателна операция на [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], продължила от октомври 1940 до юни 1941 година и завършила с окупацията на [[Югославия]] и [[Гърция]].
Line 25 ⟶ 27:
 
На 27 март военен преврат отстранява прогерманското правителство на [[Югославия]] и на 6 април по-късно Германия и Италия започват [[Югославска операция|Югославската операция]], към която няколко дни по-късно се присъединява и [[Унгария]], едновременно с нова [[Битка за Гърция|офанзива в Гърция]]. На 17 април Югославия сключва примирие, а до края на месеца цяла континентална Гърция е окупирана. В края на май започва [[Битка за Крит|битката за Крит]] и до 1 юни последните гръцки и британски части се предават. [[България]] не участва в преките бойни действия, но през април-юни окупира части от Югославия и Гърция.
 
== Предистория ==
{{основна|Италианска инвазия в Албания}}
 
След [[Първата световна война]], с пълното рухване на [[Османската империя]] и [[Австро-Унгария]], албанците започват да гледат към [[Кралство Италия]] за защита от враговете им.
 
През 1919 г. териториалната цялост на Албания се потвърждава от [[Парижката мирна конференция]], след като американският президент [[Удроу Уилсън]] се противопоставя на плана на европейските сили да разделят Албания между съседите ѝ. Уви, след 1925 г. италианският диктатор [[Бенито Мусолини]] търси власт в Албания.
 
През 1928 г. Албания става кралство под управлението на [[Зог I]], който е бивш министър-председател. Той се проваля в отблъскването на италианското вмешателство в албанските вътрешни дела. На 7 април 1939 г. силите на Мусолини окупират Албания, свалят Зог от престола му и анексират държавата към [[Италианска империя|Италианската империя]].
 
== Кампания ==
=== Итало-гръцка война ===
{{основна|Итало-гръцка война}}
 
Италианското нахлуване в Гърция продължава от 28 октомври 1940 г. до 30 април 1941 г. и е част от [[Втората световна война]]. Италианските сили нападат Гърция и постигат ограничен успех. Скоро след това гърците контраатакуват и италианците са отблъснати до албанската граница. Италианците използват по-голямата част от зимата в стабилизиране на линията, което ги оставя да властват само в две трети от Албания. Дългоочакваната италианска офанзива през март 1941 г. води до малко териториални придобивки. Германия, водена от [[Адолф Хитлер]], се намесва през април и [[Битка за Гърция|нахлува в Гърция]] след успешна [[Югославска операция]].
 
=== Югославска операция ===
{{основна|Югославска операция}}
 
Нахлуването в Югославия започва на 6 април 1941 г. и завършва с безусловната капитулация на Кралската югославска армия на 17 април. Нахлулите [[сили на Оста]] (Германия, Италия и Унгария) окупират и разпокъсват [[Кралство Югославия]]. Съединявайки Босна и [[Херцеговина]] и някои части на [[Хърватия]] и [[Срем]] е създадена [[Независима хърватска държава]] от Германия и Италия. В част от територията на бившето [[Кралство Сърбия]] и [[Банат]] немците назначават марионетно правителство – [[Правителство на народното спасение на Милан Недич|Правителство на народното спасение]] на [[Милан Недич]]. [[Черна гора]] остава под италианска окупация, а на [[Кралство България]] е позволено да анексира източните части на Югослация, включително по-голямата част от съвременна [[Република Македония]].
 
=== Битка за Гърция ===
{{основна|Битка за Гърция}}
 
Хитлер започва да планира нахлуване в Гърция през ноември 1940 г., след като британците окупират [[Крит]] и [[Лемнос]]. Той нарежда на „операция Марита“ да започне на 13 декември 1940 г., планирайки да премине към изпълнението на нападението към март 1941 г. Целта на операцията е да се попречи на британците да вземат военновъздушни бази с капацитет за удари по румънските петролни полета.<ref>Hubatsch, Walther. Hitlers Weisungen fuer die Kriegfuehrung 1939 – 1945, Weisung Nr. 20, 2nd Edition, Bernard & Graefe Verlag, 1983</ref> На 6 април 1941 г. немската армия нахлува в Северна Гърция, докато други елементи започват нападение срещу Югославия. Пробиването на южните югославски линии позволява на Германия да изпраща подкрепления към бойното поле в Северна Гърция. Немската армия заобикаля гърцката [[линия Метаксас]] и въпреки британските подкрепления в райони тръгва да завладява южните гръцки градове. Битката за Гърция завършва с навлизането на германската армия в [[Атина]] и завладяването на [[Пелопонес]], макар 40 000 [[Съюзници във Втората световна война|съюзнически]] войници да са евакуирани на Крит, което дава ход на едно от най-големите парашутни нападения в историята – [[Битка за Крит|битката за Крит]].
 
=== Битка за Крит ===
{{основна|Битка за Крит}}
На 20 май 1941 г. немски [[фалширмйегери]] се спускат над летищата в Северен Крит с цел да окупират острова. Посрещнати са от ожесточена съпротива от съюзническите сили и местното критско население, но в края на краищата защитниците са победени от немските войски. Британското правителство нарежда евакуация на острова на 27 май, като останалите войските се предават на 1 юни. Все пак, тежките загуби, понесени от немските парашутисти карат [[Главно командване на Вермахта|Главното командване на Вермахта]] да изостави всякакви мащабни парашутни операции през останалата част от войната.
 
== Последици ==
Към 1 юни 1941 г. Албания, Югославия и Гърция са под контрола на силите на Оста. Гърция е подложена на [[Гърция във Втората световна война|тройна окупация]], а Югославия е раздробена и окупирана. Германия си набавя значително стратегическо предимство – пряк достъп до [[Средиземноморие]]то.
 
=== Българска окупация ===
{{основна|България във Втората световна война}}
 
На 6 април 1941 г., въпреки че официално е част от силите на Оста, Кралство България не участва в настъплението срещу Югославия и битката за Гърция. На 20 април българската армия окупира по-голямата част от [[Западна Тракия]] и източната част на областта [[Македония (област)|Македония]], които вече са покорени от Германия, с цел да възстанови достъпа си до [[Егейско море]] отпреди Първата световна война. Българските войски окупират и части от Източна Сърбия, а [[Вардарска бановина]] е поделена между българите и италианците.
 
=== Съпротивителни движения ===
През остатъка от войната, активни [[Югославска народна освободителна армия|югославски]], [[Гръцка съпротива|гръцки]] и [[Албанска съпротива през Втората световна война|албански]] съпротивителни движения карат Германия и съюзниците ѝ да оставят постоянни гарнизони от хиляди войници в трите държави. По-специално в Югославия след 1943 г. заплахата от настъпление на Съюзниците и дейността на партизаните принуждават немците да предприемат мащабна война срещу партизаните, използвайки няколко девизии.
 
== Източници ==
<references/>
 
[[Категория:Балканска кампания| ]]