Балканска кампания: Разлика между версии

| място = [[Албания]], [[Кралство Гърция|Гърция]], [[острови на Гърция]], [[Кралство Югославия|Югославия]]

| страна1 = [[Картинка:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Кралство Италия|Италия]]<br>[[Картинка:Flag of German Reich (1935–1945).svg|20px]] [[Нацистка Германия|Германия]]<br>[[Картинка:Flag of Hungary (1920–1946).svg|20px|border]] [[Кралство Унгария (1920 – 1946)|Унгария]]<br>[[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border]] [[Царство България|България]]

| страна2 = [[Картинка:Flag of the Kingdom of Yugoslavia.svg|20px|border]] [[Кралство Югославия|Югославия]]<br>[[Картинка:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px|border]] [[Кралство Гърция|Гърция]]<br>{{Великобритания}}<br>{{Австралия}}<br>{{Нова Зеландия}}

| командир1 = [[Картинка:Flag of German Reich (1935–1945).svg|20px|border]] [[Вилхелм Лист]]<br>[[Картинка:Flag of German Reich (1935–1945).svg|20px|border]] [[Максимилиан фон Вайкс]]<br>[[Картинка:Flag of German Reich (1935–1945).svg|20px|border]] [[Курт Щудент]]<br>[[Картинка:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Уго Кавалеро]]<br>[[Картинка:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Джовани Месе]]

'''Балканската кампания''' е настъпателна операция на [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], продължила от октомври 1940 до юни 1941 година и завършила с окупацията на [[Кралство Югославия|Югославия]] и [[Кралство Гърция|Гърция]].

Прелюдия към балканската кампания е [[италианскаИталианска инвазия в Албания|италианската инвазия в Албания]] довела до [[Италианска инвазия в Албания|италианска окупация на Албания]].

Кампанията започва на 28 октомври 1940 година с [[Итало-гръцка война|италианското нападение срещу Гърция]]. През първите месеци на 1941 година, [[Италия|италианското]] настъпление е спряно и [[Гърция|гръцка]] контраофанзива навлиза в [[Албания]]. [[Нацистка Германия|Германия]] се опитва да подпомогне италианците и разполага свои войски в [[Кралство Румъния|Румъния]] и [[Царство България|България]], а [[Великобритания]] изпраща войски и самолети в Гърция.

На 27 март военен преврат отстранява прогерманското правителство на [[Югославия]] и на 6 април по-късно, Германия и Италия започват [[Югославска операция|Югославската операция]], към която няколко дни по-късно се присъединява и [[Унгария]], едновременно с нова [[Битка за Гърция|офанзива в Гърция]]. На 17 април Югославия сключва примирие, а до края на месеца цяла континентална Гърция е окупирана. В края на май започва [[Битка за Крит|битката за Крит]] и до 1 юни последните гръцки и британски части се предават. [[България]] не участва в преките бойни действия, но през април-юни окупира части от Югославия и Гърция.

През 1928 г. Албания става кралство под управлението на [[Зог I]], който е бивш [[министър-председател]]. Той се проваля в отблъскването на италианското вмешателство в албанските вътрешни дела. На 7 април 1939 г. силите на Мусолини окупират Албания, свалят Зог от престола му и анексират държавата към [[Италианска империя|Италианската империя]].

Италианското нахлуване в Гърция продължава от 28 октомври 1940 г. до 30 април 1941 г. и е част от [[Втората световна война]]. Италианските сили нападат Гърция и постигат ограничен успех. Скоро след това, гърците контраатакуват и италианците са отблъснати до албанската граница. Италианците използват по-голямата част от зимата в стабилизиране на линията, което ги оставя да властват само в две трети от Албания. Дългоочакваната италианска офанзива през март 1941 г. води до малко териториални придобивки. Германия, водена от [[Адолф Хитлер]], се намесва през април и [[Битка за Гърция|нахлува в Гърция]] след успешна [[Югославска операция]].

Нахлуването в Югославия започва на 6 април 1941 г. и завършва с безусловната капитулация на Кралската югославска армия на 17 април. Нахлулите [[сили на Оста]] (Германия, Италия и Унгария) окупират и разпокъсват [[Кралство Югославия]]. Съединявайки Босна и [[Херцеговина]] и някои части на [[Хърватия]] и [[Срем]] е създадена [[Независима хърватска държава]] от Германия и Италия. В част от територията на бившето [[Кралство Сърбия]] и [[Банат]] немците назначават марионетно правителство – [[Правителство на народното спасение на Милан Недич|Правителство на народното спасение]] на [[Милан Недич]]. [[Черна гора]] остава под италианска окупация, а на [[КралствоЦарство България]] е позволено да анексира източните части на Югославия, включително по-голямата част от съвременна [[Република Македония]].

Хитлер започва да планира нахлуване в Гърция през ноември 1940 г., след като британците окупират [[Крит]] и [[Лемнос]]. Той нарежда на „операция Марита“ да започне на 13 декември 1940 г., планирайки да премине към изпълнението на нападението към март 1941 г. Целта на операцията е да се попречи на британците да вземат военновъздушни бази с капацитет за удари по румънските петролни полета.<ref>Hubatsch, Walther. Hitlers Weisungen fuer die Kriegfuehrung 1939 – 1945, Weisung Nr. 20, 2nd Edition, Bernard & Graefe Verlag, 1983</ref> На 6 април 1941 г. немскатагерманската армия нахлува в Северна Гърция, докато други елементи започват нападение срещу Югославия. Пробиването на южните югославски линии позволява на Германия да изпраща подкрепления към бойното поле в Северна Гърция. НемскатаГерманската армия заобикаля гръцката [[линия Метаксас]] и въпреки британските подкрепления в районирайона, тръгва да завладява южните гръцки градове. Битката за Гърция завършва с навлизането на германската армия в [[Атина]] и завладяването на [[Пелопонес]], макар 40 000 [[Съюзници във Втората световна война|съюзнически]] войници да са евакуирани на Крит, което дава ход на едно от най-големите парашутни нападения в историята – [[Битка за Крит|битката за Крит]].

На 20 май 1941 г. немскигермански [[фалширмйегери]] се спускат над летищата в Северен Крит с цел да окупират острова. Посрещнати са от ожесточена съпротива от съюзническите сили и местното критско население, но в края на краищата защитниците са победени от немските войски. Британското правителство нарежда евакуация на острова на 27 май, като останалите войскитевойски се предават на 1 юни. Все пак, тежките загуби, понесени от немските парашутисти карат [[Главно командване на Вермахта|Главното командване на Вермахта]] да изостави всякакви мащабни парашутни операции през останалата част от войната.

На 6 април 1941 г., въпреки че официално е част от силите на Оста, КралствоЦарство България не участва в настъплението срещу Югославия и битката за Гърция. На 20 април българската армия окупира по-голямата част от [[Западна Тракия]] и източната част на областта [[Македония (област)|Македония]], които вече са покорени от Германия, с цел да възстанови достъпа си до [[Егейско море]] отпреди Първата световна война. Българските войски окупират и части от Източна Сърбия, а [[Вардарска бановина]] е поделена между българите и италианците.

През остатъка от войната, активни [[Югославска народна освободителна армия|югославски]], [[Гръцка съпротива|гръцки]] и [[Албанска съпротива през Втората световна война|албански]] съпротивителни движения карат Германия и съюзниците ѝ да оставят постоянни гарнизони от хиляди войници в трите държави. По-специално в Югославия след 1943 г. заплахата от настъпление на Съюзниците и дейността на партизаните, принуждават немците да предприемат мащабна война срещу партизаните, използвайки няколко дивизии.