Фин Роне: Разлика между версии

| име-оригинал = Finn Ronne

'''Фин Роне''' ({{lang-en|Finn Ronne}}) ([[20 декември]] [[1899]] – [[12 януари]] [[1980]]) е американски антарктически изследовател, капитан от Военноморските сили на [[САЩ]].

Роден в селището Хортен, [[Норвегия]]. Баща му, Мартин Роне, участва през 1910- – 1911 в експедицията на [[Роалд Амундсен]] към [[Южния полюс]]. Завършва Технически университет в Норвегия, през 1923 г. емигрира в САЩ и през 1929 г. придобива американско гражданство. Работи като инженер въвв [[Westinghouse Electric]] Corporation.

През 1933- – 1935 и 1939- – 1941 г. участва в експедициите на [[Ричард Ивлин Бърд]]. Самостоятелно през лятото, от 15 ноември 1940 до 7 февруари 1941, с още един спътник изследва целия шелфов ледник [[Крал Джордж VI]] (между Антарктическия п-ов на изток и Земя Александър I на запад). На 17 декември 1940 вторично открива залива [[Едит Роне]] ({{coord|72|40|S|73|30|W|}}) и на юг от него [[Бряг Инглиш|Брега Инглиш]] (72 – 76º з.д.). За 84 дни екипът на Роне преминава около 2000 кмkm, от тях 400 кмkm по неизвестни дотогава пространства, като откриват и нанасят на карта 320 върха и нунатака[[нунатак]]а.

=== Самостоятелна експедиция в Антарктида 1947- – 1948 ===

През 1947- – 1948 ръководи частна американска експедиция, която обаче е спонсорирана от правителството, което му доставя два кораба, всъдеходи, три самолета, кучета и оборудване.

В началото на март 1947 корабите достигат да старата американска база на остров Стонингтън (край западния бряг на антарктическияAнтарктическия п-ов) и през целия зимен сезон (юни-август) участниците се подготвят за предстоящите пътешествия през лятото. През пролетта (октомври) на 1947 Роне основава на източното крайбрежие на полуострова друга база, от къдетооткъдето в началото на ноември изследва южната част на шелфовия ледник [[Ларсен (шелфов ледник)|Ларсен]]. На 21 ноември Роне (в качеството си на щурман) и пилота [[Джеймс Ласитер]] се отправят в дълъг полет на юг. Те откриват и проследяват около 300 кмkm от западната граница на един от най-големите шелфови ледници на Земята – [[Роне (шелфов ледник)|Роне]] (75 – 82º ю.ш., 47 – 83º з.д.), на запад, на ({{coord|75|20|S|63|35|W|}}) откриват п-ов [[Додсън]], а още по-на запад картират леденото плато Йорг. След като достигат до 76° ю.ш. (планината Хасидж, 1676 мm), завивтзавиват обратно, проследяват около 350 кмkm от северния край на шелфовия ледник Роне и се прибират в базата.

На 12 декември 1947, отноваотново заедно с Ласитер предприема нов полет в източно направление, като открива още 400 кмkm от шелфвия ледник, на {{coord|78|00|S|44|30|W|}} открива залива [[Гулд]], а далече на юг, – част от крайбрежието на континента, което нарича [[Земя Едит Роне]] (79 – 82º° ю.ш., 35 – 82º° з.д.), в чест на жена си, която го съпровожда в тази експедиция като кореспондент.

Експедицията на Фин Роне изследва „бялото петно“ в антарктическия сектор между 35° и 80° з.д. с площ около 1,7 млн. км²km², като на половината от тази територия той и неговите сътрудници са първооткриватели. Те първи получават сравнително вярна представа за размерите на гигантския шелфов ледник Роне, като установяват западната и южната му граница.

=== Нова експедиция в Антарктида 1957- – 1958 ===

През октомври 1957 в нова експедиция 1957- – 1958 в [[Антарктида]] на границата между шелфовите ледници [[Роне (шелфов ледник)|Роне]] на запад и [[Филхнер (шелфов ледник)|Филхнер]] на изток (впоследствие двата шелфови ледника са обединени по названието Филхнер-Роне) открива „остров-възвишение“ Беркнер (79º° ю.ш., 51º° з.д.).

Неговото име носи най-големияголемият шелфов ледник Филхнер-Роне (74° 50` – 82° 10` ю.ш., 47° – 83° з.д.) на Земята.

* [http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5 Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982- – 86 г. : Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 20- – 21, 23- – 24, 31.]

* [http://www.ozon.ru/context/detail/id/2576521/ Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963., стр. 187- – 188, 194- – 200, 318- – 320.]