Ферман за Българската екзархия: Разлика между версии

 

На 20 септември 1869 година Али паша привиква тримата български комисари и натоварва Кръстевич да приведе проекта на смесената комисия във вид, който би могъл да се прокламира чрез ферман. Кръстевич подготвя проект, според който се запазват традиционните църковни административни граници и така понякога българи остават в патриаршеска епархия, а понякога гърци в екзархийска, а бъдещите народностни отношения в смесените епархии смята, че ще се уредят чрез утвърдени от правитеството правилници, за да няма денационализация.<ref name="Бонева 167">{{cite book | last = Бонева | first = Вера | year = 2000 | title = Възрожденецът Гаврил Кръстевич | publisher = Издателство „Хелион“ | location = Шумен | pages = 167 | url = http://bgv.unibit.bg/files2013/BONEVA_K2.pdf | accessdate = 2018-10-16 | isbn = 954-8741-06-7}}</ref> Подобен проект е неприемлив за радикалната българска партия около митрополит [[Панарет Пловдивски]] и д-р Стоян Чомаков, която под лозунга „всичко или нищо“, смята, че под властта на Патриаршията не трябва да остават никакви български селища.<ref name="Бонева 168">{{cite book | last = Бонева | first = Вера | year = 2000 | title = Възрожденецът Гаврил Кръстевич | publisher = Издателство „Хелион“ | location = Шумен | pages = 168 | url = http://bgv.unibit.bg/files2013/BONEVA_K2.pdf | accessdate = 2018-10-16 | isbn = 954-8741-06-7}}</ref>

 

== Съдържание ==