Ферман за Българската екзархия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 36:
В основата на фермана залягат проектът на Григорий VI и ревизираният проект на смесената комисия.<ref name="Маркова 29"/>
Ферманът за разлика от проекта на патриарх Григорий VI разглежда българската църква като отделна и по-слабо зависима от Патриаршията. Зависимостта на Българската екзархия се изразява в правото на патриарха да утвърждава избора на екзарх - член № 3, алинея № 2, в споменаването на името на патриарха в богослужението - член № 4, в допитването по въпроси на вярата - член № 6 и в получаването на миро - член № 7.<ref name="Маркова 29"/>
Всички тези характеристики на зависимост обаче не са приложени, тъй като през есента на 1872 година между двете църкви настъпва [[Българска схизма|схизма]]. Съществена е обаче зависимостта на Екзархията от светската власт - избраните екзарси и митрополити се нуждаят от утвърждаване със султански берати.<ref name="Маркова 29"/>
=== Териториален обхват ===
Териториалният обхват на Екзархията е посочен в член № 10 от фермана:
{{цитат|Чл. 10. Духовният окръг на тая екзархия ще обема [[Русенска епархия|Русенската]], [[Доростолска епархия|Силистренската]], [[Варненска и Великопреславска епархия|Шуменската]], [[Великотърновска епархия|Търновската]], [[Софийска епархия|Софийската]], [[Врачанска епархия|Врачанската]], [[Ловчанска епархия|Ловчанската]], [[Видинска епархия|Видинската]], [[Нишка епархия|Нишката]], [[Нишавска епархия|Пиротската]], [[Кюстендилска епархия|Кюстендилската]], [[Самоковска епархия|Самоковската]], [[Велешка епархия|Велешката]], [[Варненска и Великопреславска епархия|Варненската епархия]] (без града [[Варна]] и без двадесетте наблизо села, които се намират между този град и [[Кюстенджа]], на които жителите не са българи), Сливенския санджак (без градовете [[Поморие|Анхиало]] и [[Несебър|Месемврия]]), Созополската каза (без крайморските села), Пловдивската епархия (без [[Пловдив|главния град]] и без град [[Асеновград|Станимака]], както и без селата [[Куклен]], [[Долни Воден|Воден]], Арнауткьой [[Долнослав|Долни Арбанас]], [[Руен (Област Пловдив)|Панагия]], [[Гълъбово (Област Пловдив)|Ново село]], [[Лясково (Област Пловдив)|Лясково]], [[Браниполе|Ахлан]], [[Бачково]], [[Белащица]], без манастирите [[Бачковски манастир|Бачковски]], [[Кукленски манастир|„Свети Безсребърници“]], [[Горноводенски манастир|„Света Параскева“]] и [[Белащински манастир|„Свети Георги“]]). Махалата Света Богородица в града Пловдив ще трябва да влезе също в Българската екзархия, но които от нейните жители не би щели да се подчиняват на Българската Църква и екзархия, ще бъдат волни да се отделят. Подробностите по този въпрос ще се определят по взаимно съгласие между Патриаршията и Българската екзархия според вероизповедния им ред.
Освен изброените по-горе и поименувани места ще се позволява да се подчиняват на Българската екзархия по духовните си дела и на всички ония места, жителите на които, всичките или поне двете им третини, би поискали това, стига да се докаже действителността на искането им, но понеже, както се рече, това ще става по желанието и съгласието на всичките жители, или поне на двете им третини, то, ако някой по този повод би се опитвал да произвежда някакъв раздор между жителите, той ще се привлича към отговорност и ще се наказва според законите.<ref>Бурмов, Т. Българо-гръцката църковна распря, София, 1906, стр. 351.</ref>}}
Така в член № 10 Али паша, съобразявайки се с ревизирания от патриарха проект не включва изброените епархии и кази в иначе поименно очертания диоцез на Екзархията. Но пък е прибавен текст, който дава възможност на жителите извън споменатите изрично епархии да се подчинят на Екзархията, ако всички или поне две трети от тях поискат.<ref name="Маркова 29"/>
== Последици ==
С прибавянето на текста за допитванията - благоприятен за българите и неприемлив за гърците, османската държава продължава старата си политика на разделяй и владей и на практика продължава българо-гръцката църковна разпра, а предвидините допитвания - истилями, са по волята на османското правителство и османските местни власти.<ref name="Маркова 30">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 30 |url= |accessdate=}}</ref>
== Външни препратки ==
| |||