Ферман за Българската екзархия: Разлика между версии

На 20 септември 1869 година Али паша привиква тримата български комисари и натоварва Кръстевич да приведе проекта на смесената комисия във вид, който би могъл да се прокламира чрез ферман. Водачът на умерената българска партия Кръстевич подготвя проект, според който се запазват традиционните църковни административни граници и така понякога българи остават в патриаршеска епархия, а понякога гърци в екзархийска, а бъдещите народностни отношения в смесените епархии смята, че ще се уредят чрез утвърдени от правитеството правилници, за да няма денационализация.<ref name="Бонева 167">{{cite book | last = Бонева | first = Вера | year = 2000 | title = Възрожденецът Гаврил Кръстевич | publisher = Издателство „Хелион“ | location = Шумен | pages = 167 | url = http://bgv.unibit.bg/files2013/BONEVA_K2.pdf | accessdate = 2018-10-16 | isbn = 954-8741-06-7}}</ref>

Проектът Подобенна проектКръстевич е неприемливумерен закомпромис между българи и гърци<ref name="Бонева 168"/> и е приет от умерената партия около [[Иларион Макариополски]], но предизвиква тежка реакция от радикалната българска партия около митрополит [[Панарет Пловдивски]] и д-р Стоян Чомаков, която под лозунга „всичко или нищо“, смята, че под властта на Патриаршията не трябва да остават никакви български селища.<ref name="Бонева 168">{{cite book | last = Бонева | first = Вера | year = 2000 | title = Възрожденецът Гаврил Кръстевич | publisher = Издателство „Хелион“ | location = Шумен | pages = 168 | url = http://bgv.unibit.bg/files2013/BONEVA_K2.pdf | accessdate = 2018-10-16 | isbn = 954-8741-06-7}}</ref>