Немска поезия: Разлика между версии

В началото на 60-те години обаче в [[ГДР]] се заражда мощен протест на младото творческо поколение, в който взимат участие [[Щефан Хермлин]], [[Сара Кирш]], [[Фолкер Браун]], [[Волф Бирман]]. Негодуването е насочено не толкова срещу ''„строителството на социализма“'', колкото срещу самодоволството на по-старото партийно поколение. През 70-те години започва трайното прогонване от страната на неудобните за режима значими поети като [[Гюнтер Кунерт]], [[Райнер Кунце]], [[Бернд ЙенчЙенцш]]. С това настъпва всеобща ''„ревизия на вярата в ГДР“'', която намира израз в поезията като ''„[[нова субективност]]“''. Още с първата си стихосбирка [[Дурс Грюнбайн]] става представител на тази лирическа вълна в ГДР, повлияна от [[постмодернизъм|постмодернизма]] – меланхолична, цинична и антиметафизична. И тук – както и във [[ФРГ]] – стихотворението се превръща в поредица от семантични ефекти и физиологически ексцесии с цел да се постигне силно ''„магнитно поле“''. Текстът трябва да прониква в тялото на читателя и чрез своите звуци и кодове да експлодира в подсъзнанието му, подобно на интензивено съновидение.