Астма: Разлика между версии

 

== Патофизиология ==

 

== Диагноза ==

|}

 

 

Въпреки че астмата е хронично обструктивно заболяване, тя не се счита като част от хроничната обструктивна белодробна болест, тъй като този термин се отнася конкретно до комбинация от болести, които са необратими, като [[Бронхиекстаза|бронхиекстазната]] болест, [[Бронхит|хроничния бронхит]] и [[емфизема]]та.<ref name="Self, Timothy 2009">{{cite book|editor=Mary Anne Koda-Kimble, Brian K Alldredge, et al. |author1=Self, Timothy|author2=Chrisman, Cary |author3=Finch, Christopher |title=Applied therapeutics: the clinical use of drugs |edition=9th |location=Philadelphia |publisher=Lippincott Williams & Wilkins |year=2009 |chapter=22. Asthma |oclc=230848069 }}</ref> За разлика от тези болести, обструкцията на въздушния път при астмата обикновено е обратима, ако обаче се остави нелекувано, хроничното възпаление от астмата може да доведе до необратима обструкция на белите дробове поради премоделирането на въздушния път.<ref name=Delacourt2004>{{cite journal |last=Delacourt |first=C|title=Conséquences bronchiques de l'asthme non traité |trans_title=Bronchial changes in untreated asthma |journal=Archives de Pédiatrie |volume=11 |issue=Suppl. 2 |pages=71s–73s|month=June |year=2004 |pmid=15301800}}</ref> За разлика от емфиземата астмата засяга бронхите, а не [[алвеоли]]те.<ref name=Schiffman2009>{{cite web|url=http://www.medicinenet.com/chronic_obstructive_pulmonary_disease_copd/article.htm|title=Chronic obstructive pulmonary disease |first=George |last=Schiffman |date=18 December 2009 |publisher=MedicineNet |accessdate=2 September 2010|archiveurl=http://web.archive.org/web/20100828011049/http://www.medicinenet.com/chronic_obstructive_pulmonary_disease_copd/article.htm|archivedate= 28 August 2010 |deadurl=no}}</ref>

Силното изостряне на астмата обикновено се нарича „астматична атака“. Класическите симптоми са недостиг на въздух, хриптене и стягане в гърдите.<ref name=M38/> Докато това са първичните симптоми на астмата,<ref name=Barnes2008>{{cite book|last=Barnes |first=PJ |chapter=Asthma |title=Harrison's Principles of Internal Medicine|editor1-last=Fauci|editor1-first=Anthony S |editor2-last=Braunwald|editor2-first=E, |editor3-last=Kasper|editor3-first=DL |location=New York|publisher=McGraw-Hill |year=2008 |edition=17th|isbn=978-0-07-146633-2|pages=1596 – 1607}}</ref> при някои хора се проявява главно с кашлица, а при тежките случаи може да бъде значително нарушено движението на въздуха така, че да не се чува хриптене.<ref name=BTS58/>

 

 

При леко изостряне върховият експираторен дебит (PEFR) е ≥200&nbsp;L/ мин. или ≥50% от най-добрата прогноза.<ref name=Shiber2006>{{cite journal |author=Shiber JR, Santana J|title=Dyspnea |journal=Med. Clin. North Am. |volume=90|issue=3 |pages=453 – 79 |year=2006|month=May|pmid=16473100 |doi=10.1016/j.mcna.2005.11.006 }}</ref> Умереното ниво се определя между 80 и 200&nbsp;л./мин. или 25% и 50% от най-добрата прогноза, докато тежкото ниво се определя като ≤&nbsp;80 л./мин. или ≤25% от най-добрата прогноза.<ref name=Shiber2006/>

 

;Бързодействащи

* По-старите, по-малко селективни адренергични агонисти като инхалаторен [[епинефрин]] имат подобна на БДАА ефективност.<ref name=Rodrigo>{{cite journal|author=Rodrigo GJ, Nannini LJ |title=Comparison between nebulized adrenaline and beta2 agonists for the treatment of acute asthma. A meta-analysis of randomized trials|journal=Am J Emerg Med |volume=24 |issue=2 |pages=217 – 22 |year=2006 |pmid=16490653|doi=10.1016/j.ajem.2005.10.008}}</ref> Въпреки това, те не се препоръчват поради опасения относно прекомерната сърдечна стимулация.<ref name="NHLBI07p351">{{harvnb|NHLBI Guideline|2007|p=351}}</ref>

 

;Дългосрочен контрол

 

;Начини на приемане

 

== Прогноза ==

{{колони|2|

{{legend|#b3b3b3|няма данни}}

== Епидемиология ==

{{основна|Епидемиология на астмата}}

{{колони|2|

{{legend|#e0e0e0|няма данни}}

Астмата е диагностицирана в [[Древен Египет]] и е лекувана чрез пиене на [[тамян]]ова смес, известна като кифи.<ref name="Manniche1999">{{cite book | author = Manniche L |title = Sacred luxuries: fragrance, aromatherapy, and cosmetics in ancient Egypt | pages =[http://books.google.com/books?id=ZCgVdm7UKhIC&pg=PA49 49] | year = 1999 | publisher =[[Cornell University Press]] | isbn=978-0-8014-3720-5 }}</ref> Като отделно респираторно заболяване е описана официално от [[Хипократ]] около [[450 г. пр.н.е.|450 г. пр. Хр.]], като в основата на нейното съвременно наименование стои гръцката дума за „задъхване“.<ref name="M38" /> През [[200 г. пр.н.е.|200 г. пр. Хр.]] се е смятало, че е поне частично свързана с [[емоции]]те.<ref name=Andrew2010/>

 

През [[1873]] г. една от първите [[Дисертация|дисертации]] в съвременната медицина по въпроса се опитва да обясни [[патофизиология]]та на заболяването, докато друго изследване от [[1872]] г. заключава, че астмата може да бъде лекувана чрез натриване на гръдния кош с мехлем с [[хлороформ]].<ref name="pmid20747287">{{cite journal | author = Thorowgood JC | title = On bronchial asthma| journal =[[British Medical Journal]] | volume = 2 | issue = 673 | pages = 600 | year = 1873 | month = November | pmid = 20747287| pmc = 2294647 |doi = 10.1136/bmj.2.673.600}}</ref><ref name="pmid20746575">{{cite journal | author = Gaskoin G | title = On the treatment of asthma | journal = [[British Medical Journal]] | volume = 1 | issue = 587 |pages = 339 | year = 1872 |month = March | pmid = 20746575 | pmc = 2297349 | doi = 10.1136/bmj.1.587.339 }}</ref> Медикаментозното лечение през [[1880]] г. включва употреба на [[интравенозна инфузия|интравенозно прилагане]] на лекарство, наречено ''пилокарпин''.<ref name="pmid20749537">{{cite journal | author = Berkart JB | title = The treatment of asthma| journal = [[British Medical Journal]] | volume = 1 | issue = 1016 | pages = 917 – 8 | year = 1880 | month = June| pmid = 20749537 | pmc = 2240555 | doi = 10.1136/bmj.1.1016.917}}<br/>{{cite journal | author = Berkart JB | title = The treatment of asthma | journal =[[British Medical Journal]] | volume = 1 | issue = 1017 | pages = 960 – 2 | year = 1880 |month = June | pmid = 20749546 | pmc = 2240530 | doi = 10.1136/bmj.1.1017.960 }}</ref> През [[1886]] г. Ф. Х. Бозуърт обяснява теоретично връзката между астмата и сенната хрема.<ref name="pmid21407325">{{cite journal | author = Bosworth FH| title = Hay fever, asthma, and allied affections | journal = Transactions of the Annual Meeting of the American Climatological Association | volume = 2 | pages = 151 – 70 | year = 1886 | pmid = 21407325 |pmc = 2526599}}</ref> [[Адреналин]]ът се споменава за пръв път при лечението на астма през [[1905]] г.<ref name="pmid18733372">{{cite journal |author = Doig RL | title = Epinephrin; especially in asthma | journal = California State Journal of Medicine | volume = 3 | issue = 2 | pages = 54 – 5 | year = 1905 | month = February | pmid = 18733372 | pmc = 1650334}}</ref> Кортикостероиди за перорално приложение започват да се използват през 60-те години на XX в., а през 70-те години започват широко да се използват инхалаторни кортикостероиди и избирателни бета-агонисти с краткотрайно действие.<ref>{{cite journal|last=von Mutius|first=E|coauthors=Drazen, JM|title=A patient with asthma seeks medical advice in 1828, 1928, and 2012.|journal=New England Journal of Medicine|date=2012 Mar 1|volume=366|issue=9|pages=827 – 34|pmid=22375974}}</ref><ref>{{cite journal|author=Crompton G |title=A brief history of inhaled asthma therapy over the last fifty years |journal=Primary care respiratory journal : journal of the General Practice Airways Group|date=2006 Dec|volume=15|issue=6|pages=326 – 31|pmid=17092772}}</ref>

 

 

{{Превод от|en|Asthma|589208654}}

[[Категория:Респираторни заболявания]]