Аце Дорев: Разлика между версии

'''Михаил (Аце) Василев Дорев''' е [[българи|български]] [[революционер]], виден [[Битолски революционен окръг|битолски]] деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].

 

Дорев е роден в село [[Пътеле]], [[Леринско]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Брат е на дипломата [[Панчо Дорев]] и първи братовчед на учителя [[Иван Дорев]]. Завършва ІV клас в българската прогимназия в Битоля, не продължава образованието си и остава да работи в книжарницата на баща си. Сближава се с учителя [[Даме Груев]], интерниран от властите от Солун в Битоля. Става член на ВМОРО през 1897 година. В 1900 година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет заедно с [[Георги Попхристов]], [[Васил Пасков]], [[Георги Пешков]] и [[Недялко Дамянов]]. Дорев, който минава за честен и състоятелен човек е избран за касиер на комитета, като изпълнява тази длъжност до и след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. [[Георги Попхристов]] си спомня за него:

 

При опит на властта да го арестува бяга в България. От началото 1905 година поема ръководството на [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пограничния пункт на ВМОРО]] в Кюстендил.<ref>Стойнева, Василка. „Към въпроса за Марко Секулички и Кюстендилския пограничен пункт 1902-1905 г.“ - 100 години от Рилския конгрес на ВМ0РО – История и съвременност, Кюстендил, 2006, с. 217.</ref> През 1906 година е делегат на [[Рилски конгрес на ВМОРО|II общ конгрес]] на организацията. На [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]] от март 1908 година е избран за член на [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|Задгранично представителство на ВМОРО]] заедно с [[Христо Матов]] и [[Апостол Грежов]].<ref>{{cite book |title= Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник |last=Николов |first=Борис Й |authorlink= |coauthors= |year=2001 |publisher=Издателство „Змезди“ |location=София |isbn= 954-9514-28-5 |pages=51 |url= |accessdate=}}</ref>

 

 

През декември 1909 година, след изпаряването на Хуриета, е арестуван заедно с Георги Попхристов, [[Георги Николов (Охрид)|Георги Николов]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Александър Евтимов]] и [[Милан Матов]] по аферата с убийството на ренегата [[Йово Йованович]].<ref>Дебърски глас, година 1, брой 37, 11 декември 1909, стр. 3.</ref> След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.

 

 

Освободен е през 1913 г. и с помощта на руския консул в Смирна се връща обратно в Битоля. По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] от 1915 до 1918 г. е член на Битолската окръжна постоянна комисия и помощник-кмет на града. След [[Офанзива при Битоля|падането на Битоля]] през ноември 1916 година се изтегля в [[Иваневци]] - новият околийски център, където изпълнява длъжността околийски началник. След края на войната се изтегля в България, но по-късно отново се връща в Битоля.

 

Умира на 19 септември 1941 година след [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|освобождението на Вардарска Македония]].<ref>[http://www.macedonia-science.org/print.php?plugin:forum.45 Македонски научен институт]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 51.</ref><ref>Илюстрация Илинден, октомври 1941, година 13, книга 8 (128), стр. 1-2.</ref>

 

== Родословие ==