Георги Караманев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
Ред 13:
Роден е на 10 май 1931 г. в пловдивското село Розовец. Завършва гимназия в гр. [[Брезово]], после Института по народно стопанство „Плеханов“ – [[Москва]]. Започва кариерата си като комсомолски секретар в [[Пловдив]]. От 1944 е член на РМС, а от 1951 и на [[БКП]]. От 1958 до 1963 г. е секретар на ЦК на [[ДКМС]]. След това става секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. През 1964 г. става първи секретар на Градския комитет на БКП в Пловдив. Освен това е началник на управление „Българска кинематография“ и първи заместник-председател на Софийския народен съвет.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 142</ref> Дългогодишен народен представител от Пловдив, [[Видин]], [[София]]. От 1969 г. е първи заместник-министър на вътрешната търговия. През [[1971]] поема поста министър на вътрешната търговия и услугите от [[Пеко Таков]], на който е до [[1988]], когато е назначен за посланик в [[Република Гърция]]. От 1971 до 1976 г. е кандидат-член на [[ЦК на БКП]]. Между 1976 и 1990 г. е член на ЦК на БКП. От 1982 до 1984 е заместник-председател на Министерския съвет.
 
През [[1991]] е уволнен, образувано е дело срещу него за злоупотреба с влияние, по което е оправдан. В края на [[2008]] г. осъждат заедно със [[Стоян Михайлов]], [[Станиш Бонев]], [[Емил Христов]], [[Милко Балев]], [[Йордан Йотов]], [[Григор Стоичков]], [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], [[Георги Йорданов (БКП)|Георги Йорданов]] България в [[Европейски съд|Европейския съд]] по правата на човека в [[Страсбург]] за несправедлив и неразумно дълъг процес срещу тях. Между 2001 и 2006 г. публикува свои мемоари<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 305, ISBN 954-528-790-X</ref>.
 
Женен, съпруга Нели, с двама сина – Димитър и Владимир и 3 внуци.