Гюргевски революционен комитет: Разлика между версии

{{без източници}}

 

За председател на комитета е избран [[Стефан Стамболов]], за секретар - [[Стоян Заимов]], а за представител - [[Иван Хаджидимитров]]

Неуспехът на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]] предизвиква разочарование сред част от българската емиграция, но обстановката на Балканите продължава да бъде благоприятна за въоръжени акции срещу [[Висока порта|Високата порта]]. Като отчитат сериозните политически затруднения на Турция и задълбочаването на Източната криза, някои от членовете на саморазпусналия се [[БРЦК]] решават да пристъпят към подготовка на ново въстание в [[България]]. За целта те изграждат в [[Гюргево]] политическа организация, останала в нашата история под името Гюргевски революционен комитет.

 

Всички гюргевски дейци са единодушни по въпроса, че през пролетта на [[1876]] година трябва да се организира ново въстание. Затова вниманието на комитета се насочва към обсъждане на онези въпроси, от които зависи успешната подготовка на въстанието. Използвайки опита от лятото на 1875 година, Гюргевският комитет разделя територията на страната на пет окръга:

Ръководството на Първи Търновски революционен окръг е поверено на Стефан Стамболов, а негови помощници са Христо Караминков - Бунито и Георги Измирлиев - Македончето. Във Втори Сливенски окръг главен апостол е Иларион Драгостинов с помощници Георги Обретенов и Георги Икономов. Трети Врачански окръг се ръководи от Стоян Заимов, с помощници Георги Апостолов и [[Иваница Данчов]]. Четвърти Пловдивски окръг е оглавен от Панайот Волов с помощници Георги Бенковски и [[Тодор Каблешков]]. На Пети Софийски окръг за главен апостол е определен Никола Обретенов, а за негов помощник Никола Славков.

Според плановете на Гюргевския комитет на територията на страната трябва да се изградят 24 опорни точки, в които при опасност да намерят прикритие жените, децата и възрастното население. Въстаническите отряди трябва да поемат охраната на старопланинските проходи. Предвижда се разрушаване на железопътната линия [[Одрин]] - [[Белово]] и подпалване на Одрин, [[Пловдив]], [[Пазарджик]], [[София]] и на няколко мюсюлмански села. Целта на тези диверсионни акции е да се предизвика паника сред мюсюлманското население и да се парализира дейността на местните турски власти. За вдъхване на кураж у българите пък трябва да се пусне слух, че [[Сърбия]] и [[Русия]] само чакат обявяването на въстанието, за да нападнат Турция. Специално внимание се отделя на съгласуваността между отделните окръзи, на революционната агитация, на действията на емиграцията в решителния час, на доброто въоръжаване на населението. Към всички българи на служба в руската, румънската и сръбската армия са отправени призиви да се включат в подготовката на въстанието. Изготвен е и текстът на въстаническата клетва. Гюргевският комитет предвижда дори след обявяване на въстанието да се създаде свободна територия, управлявана от временно правителство. Гюргевските дейци не фиксират точна дата за вдигане на въстанието в България. По време на своите заседания те отчитат необходимостта от повече гъвкавост и предложагат три дати: 18 април, 1 май или 11 май. В хода на подготовката всеки окръг трябва да прецени степента на готовност и да определи кога населението да се вдигне на въстание. Окончателната дата трябва да се съгласува между апостолите на петте окръга.

Планът на бъдещото въстание е окончателно завършен около 25 декември 1875 година, след което комитетът се саморазпуснка, а определените апостоли се прехвърлят през Дунав и започват усилена работа по подготовка на въстанието.

{{Български революционни организации до 1878}}

 

[[Категория:Гюргевски революционен комитет| ]]