Дейвид Хърбърт Лорънс: Разлика между версии

| повлиян = [[Джоузеф Конрад]], [[Херман Мелвил]], [[Уолт Уитман]], [[Лев Шестов]], [[Томас Харди]], [[Артур Шопенхауер|Шопенхауер]], [[Фридрих Ницше]], [[Джордж Елиът]]

[[FileФайл:DH Lawrence birthplace museum - geograph-1814503.jpg|мини|160px|вляволяво|Родният дом на Лорънс. Днес музей.]]

[[FileФайл:DH Lawrence 1906.jpg|мини|Д. Х. Лорънс на 21-годишна възраст, 1906 г.]]

Дейвид Хърбърт Лорънс е роден на [[11 септември]] [[1885]] г. в град Истуд, [[Нотингамшър]], в централна Англия. Той е четвърто дете на пропил се миньор. Майка му е бивша учителка, доста по-начетена от мъжа си. Детството на Лорънс минава в бедност и караници между родителите му. Вдъхновен от майка си, с която е в силна емоционална връзка и дори превъплъщава в г-жа Морел в първата си творба, „Синове и любовници“, той проявява интерес към изкуствата. Той завършва Нотингамския университет и по-късно преподава в начално училище в Кройдън, Южен Лондон (1908-1911). Майката на Лорънс умира през 1910 година – той ѝѝ помага като ѝѝ дава свръхдоза приспивателни. Тази сцена той пресъздава в творбата си „Синове и любовници“.

Най-добрата му творба, „Любовникът на Лейди Чатърли“, излиза неофициално във Флоренция през 1928 година. Разказва за любовната афера между богата, омъжена жена и работник в имението на мъжа ѝѝ. Книгата е забранена едновременно в Англия и Америка и обявена за порнография. В Англия се появява в нецензуриран вид през 1960 г. след съдебен процес, на който за свидетели на защитата са призовани Е. М. Форстър, Хелън Гарднър и Ричард Хогарт. Други работи на Лорънс от 20-те са „Изгубеното момиче“, която започва да пише още в Италия, занимавайки се с любимата си тема – момиче се омъжва за мъж от много по-ниско потекло, пренебрегвайки съветите на приятелите си, защото намира в него топлота и разбиране, както и „Влюбена жена“ (1920 г.), отчасти отнасяща се за семейството на Лорънс, Джон Мидълтън и неговата жена Катрин Мансфийлд по времето, когато споделят една къща в Англия през 1914-15 г. Книгата е продължение на „Дъгата“. Други две негови работи от 20-те са „Наказанието на Аарон“ (1922) и „Кенгуру“ (1923). Те показват известно влияние на Ницше, в частност идеята за „свръхчовека“, докато „Култ към змията“ (1926) дава ясна картина на Мексико и древните религии на [[ацтеки]]те. Документалните разработки на Лорънс включват „Движенията в Европейската история“ (1921), „Психоанализ и безсъние“ (1922), „Учения в класическата американска литература“ (1923) и „Апокалипсис“ (1931).

[[FileФайл:Women in Love.jpg|мини|240px|Издание на ''Women in Love'' от 1937 г.]]

[[FileФайл:Tortoises 1921.jpg|мини|160px|Корица на първото издание на ''Tortoises'' от 1921 г.]]

[[FileФайл:Touch and Go 1920.jpg|мини|160px|Корица на първото издание на ''Touch and Go'' от 1920 г.]]