Отваря главното меню

Промени

м
интервал; козметични промени
| починал-място = [[Кюстендил]], [[България]]
}}
'''Димитър Запрянов''' е [[българи|български]] [[революция|революционер]], деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]] и на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] в [[Одринска Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]].<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=45 Биография на сайта на ВМРО-БНД]</ref>
 
== Биография ==
Димитър Запрянов е роден през 1883 година в [[Хасково|хасковското]] село [[Черногорово (Област Хасково)|Караорман]]. На 28 юли 1902 година е покръстен във ВМОРО заедно с [[Тане Николов]] от [[Марин Чолаков]] и [[Стефан Чакъров]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 85 - 86.</ref> През август 1902 година в Хасково [[Константин Антонов]] сформира чета, която е въоръжена от [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]] и се стреми да отцепи [[Западна Тракия|Беломорска Тракия]] от контрола на ВМОРО. Четата навлиза в Гюмюрджинско и нея са включени Тане Николов, Димитър Запрянов, Марин Чолаков, [[Георги Узунов (революционер)|Дядо Петър]], Стефан Чакъров, [[Недялко Килев]], Атанас Тропчов, Симеон Дечев, Стойчо Караиванов и Желю Иванов, братовчед на Константин Антонов.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 86, 228.</ref> Заедно с Желю Иванов и Стефан Чакъров заболяват тежко от тропическа малария и са принудени да се оттеглят в България на лечение.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 229 - 230.</ref>
 
През следващата година взема участие в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. Прибира се в България и през 1904 г. влиза в казармата, за да отбие редовната си военна служба.
[[Файл:Vidni deici na VMORO i VMOK.JPG|ляво|мини|250п|Горе: [[Стефан Чавдаров]], [[Добри Даскалов]], [[Мише Анчев]], [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], Димитър Запрянов, [[Михаил Дорев]], [[Борис Мончев]]. Среда: [[Петър Ацев]], [[Петър Кушев]], [[Христо Матов]], [[Тодор Лазаров]], [[Тодор Александров]]. Долу: [[Стоян Мишев]], [[Григор Илиев]], [[Петко Пенчев]], [[Георги Саракинов]] и [[Георги Занков]].]]
През пролетта на 1905 година като войник от 8-а пионерна дружина в Стара Загора дезертира и се присъединява към [[Драма (град)|драмската]] чета на [[Михаил Даев]]<ref>Илюстрация Илинден, 1931, бр.32, стр.10.</ref>. През декември същата година преминава в новосформираната чета на [[Христо Манов]]. Неин район е областта [[Зъхна]], където активно действа [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]]. Запрянов участва в акциите при [[Горенци (дем Просечен)|Горенци]] на 24 декември, в [[Криводол (дем Просечен)|Криводол]] на 17 януари 1906 година, когато са пленени андартският капитан Колуш и двама негови четници, както и в сражението при Пилаф тепе на 12 април, в което загива войводата Христо Манов и четата е поета от Запрянов.
[[FileФайл:Todor Berberov Tacho Hadzhistoenchev Dimitar Zaprianov.JPG|мини|250п|[[Тачо Хаджистоенчев]], Тодор Берберов от [[Копривщица]] и Димитър Запрянов.]]
[[FileФайл:Zapryanov Zankov Markov Hasardzhiev.jpg|мини|250п|Димитър Запрянов (първи), [[Георги Занков]] (втори). От останалите двама единият е Марков от [[Долна Джумая]], а другият - Хасарджиев.]]
Като войвода дава сражение на турците при село [[Алистрат]], а през септември 1906 година при [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]]. През 1907 година влиза с четата си в село [[Волак]], залавя известния гъркоманин Маджир Купчу, организатор на гръцки андартски чети и изпълнява наложената му от Серското окръжно революционно тяло смъртна присъда. Същата година напада и разбива андартите в гъркоманското [[Анастасия (дем Зиляхово)|Анастасия]].
 
През 1908 година Димитър Запрянов е назначен за войвода в [[Кратово|Кратовския]] революционен район, където дава отпор на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]]. Няколко месеца след обявяването на [[Младотурска революция|Младотурската революция]] се легализира. В изпълнение на решението на Кюстендилския конгрес, [[Тане Николов]] заедно с Димитър Запрянов и [[Иван Москов]], на 24 септември 1908 извършва покушение над [[Яне Сандански]] в [[Бошнак хан]] в [[Солун]]. Покушението е неуспешно, но през 1909 година Димитър Запрянов е убит по заповед на Яне Сандански.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 58 - 59.</ref>
 
== Бележки ==
<references />