Екслибрис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Галерия: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB
м интервал; козметични промени
Ред 1:
[[ImageФайл:Alfred Roller Exlibris Fritz Oberndorfer 1899.jpg|rightдясно|200px]]
'''Екслибрисът''' е миниатюрна [[Графика (изобразително изкуство)|графика]] с [[приложно изкуство|приложен]] характер, която представлява [[гравюра|гравиран]] или [[печат]]ен знак, който идентифицира собственика на дадена [[книга]]. Идва от [[латински език|латинския]] израз ''„ex libris“'', което означава ''„из книгите на…“'' в смисъл ''„от библиотеката на…“''. Представлява етикет, който се залепва на вътрешната страна на корицата на [[книга]], или печат, който се поставя там. Специфични за екслибриса са неговата лаконичност и изящество на рисунъка, изразяването на отношението към отделния човек – било със средствата на [[виц]]а и шегата, било чрез [[символ]]и и [[сравнение|сравнения]].
 
Ред 22:
Първата национална [[изложба]] на екслибриси в България е през 2002 г.<ref>[http://www.slovo.bg/old/litforum/220/atelie.htm Изкуството на екслибриса в България], Петър Змийчаров, Литературен форум, брой 20 (504)</ref> През 2003 и 2005 г. в София се организират две издания на Международното биенале за екслибрис.<ref>[http://www.4exlibrisbg.com/bg/ International Exlibris Center Sofia]</ref>
 
Известни български графици – автори на екслибриси са [[Васил Захариев]], [[Преслав Кършовски]], Анна Крамер-Бехар, [[Бинка Вазова]], [[Миша Попова]], [[Пенчо Кулеков]], [[Митко Бакалов]], [[Георги Пенчев]], [[Жана Костуркова]], [[Румен Скорчев]], [[Виолета Гривишка-Танева]], [[Атанас Василев]], [[Петър Чуховски]], [[Кирил Гюлеметов]], [[Катя Костова]], [[Ралица Николова]], [[Тоня Горанова]], [[Борислав Стоев]], [[Стоимен Стоилов]], [[Крикор Касапян]], [[Магърдич Касапян]], [[Едуард Пенков]] [[Онник Каранфилян]], Николай Янакиев и др.<ref name="sto" />
 
Сравнително малко е литературата на тема „Екслибрис“ на български език – предимно статии в периодичните издания и четири книги. Историята на българския екслибрис е слабо проучена. Обществена сбирка от стари и нови екслибриси има в Отдел „Карти и графика“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, въз основа на дарения на Пенчо Кулеков, Виолета Людсканова и др.: