Златишко-Пирдопска котловина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 18:
| възраст =
| реки =
| градове = [[Златица]], [[Пирдоп]]
| пътища =
| забележителности =
Ред 28:
Златишко-Пирдопската котловина е разположена между [[Етрополска планина|Етрополска]] и [[Златишко-Тетевенска планина]] (части от [[Стара планина]]) на север и [[Същинска Средна гора]] на юг и [[Ихтиманска Средна гора]] на югозапад. На запад планинския рид [[Гълъбец (планина)|Гълъбец]] (925 м) я отделя от [[Камарска котловина|Камарската котловина]], а на изток най-високият подбалкански праг [[Козница (рид)|Козница]] (1092 м) – от [[Карловска котловина|Карловската котловина]].
 
Площта и&#768;ѝ е 120 км<sup>2</sup>. Дължината и&#768;ѝ от запад на изток е 36 км, а ширината и&#768;ѝ 3 – 8 км. Средната и&#768;ѝ надморска височина е 750 м и е наклонена на юг. В средата и&#768;ѝ се издигат две малки възвишения Гусенец (834 м) и Весела могила, от които котловината се поделя на две части – западна хълмиста Мирковска част и източна равнинна – Златишко поле.
 
Северните периферни части на котловината са запълнени с големи наносни конуси. Тя представлява едностранен [[грабен]], потъвал неколкократно през [[терциер]]а. От север се ограничава с Подбалканския разлом. По напречни разломи с посока север – юг са образувани вътрешнокотловинни понижения и прагове, изразени морфоложки на терена. В подножието на [[Стара планина]] е образуван мощен делувиално-пролувиален шлейф. Старопланинските склонове на котловината са изградени от палеозойски и горнокредни скали и са стръмни и обезлесени, а средногорските склонове са изградени главно от гранити, покрити с букови гори.
 
Котловината се отводнява от река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] и десните и&#768;ѝ притоци [[Буновска река|Буновска]], Мирковска, Воздол, Мавджарина и др. Климатът е континентален с около 600 мм годишен валеж с летен максимум. Почвите са делувиално-пролувиални и кафяви горски.
 
Стопански котловината е добре усвоена като се отглеждат основно ръж, картофи, ябълки и др. Големи площи са заети от ливади и пасища. В някои части на котловината в резултат на минните разработки природната среда е нарушена и променена от антропогенно въздействие.
 
В котловината са разположени 2 града и 8 села: В централната и&#768;ѝ част градовете [[Златица]] и [[Пирдоп]] и селата [[Чавдар (Софийска област)|Чавдар]], [[Челопеч]] и [[Църквище]]. на запад – селата [[Мирково]], Буново и [[Бенковски (Софийска област)|Бенковски]], а в източната – селата [[Антон (село)|Антон]] и [[Душанци]].
 
През котловината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа: