Ферман за Българската екзархия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 16:
}}
'''Ферманът''' за учредяване на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] е [[Османска империя|османски]] [[ферман]] - декрет на султан [[Абдул Азис]] от 27 февруари 1870 година, с който се създава самостоятелна българска църковна организация. Ферманът е връхна точка на [[Борба за българска църковна независимост|борбата за българска църковна независимост]], започнала в 20-те години на XIX век, и смятан за „едно от големите събития на утвърждаващата се българска нация, самостоятелно извоявана от нея победа“.<ref name="Маркова 28">{{cite book |title= Българската екзархия 1870 – 1879 |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1989|publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=28 |url= |accessdate=}}</ref>
== Проекти ==
=== Проект на патриарх Григорий VI (1867) ===
В 1867 година патриарх [[Григорий VI Константинополски]] прави проект за решаване на българския църковен въпрос. В него българската църква е начело с
=== Правителствени проекти (1868) ===
Line 24 ⟶ 25:
=== Проекти на смесената комисия (1869) ===
През февруари 1869 година великият везир [[Мехмед Емин Али паша]] назначава смесена българо-гръцка комисия в състав [[Гаврил Кръстевич]], [[Иванчо Хаджипенчович]] и [[Георгаки Чалъкоглу]] и [[
Патриарх Григорий VI отхвърля категорично предложения от комисията проект. Основният проблем са границите на екзархията и в средата на април 1869 година Гаврил Кръстевич прави нов вариант. В него новата църква е наречена също „Българска екзархия“. Проектът има 12 члена, от които 10 след прецизиране влизат в официалния ферман. Според член № 10 на проекта Патриаршията съхранява изцяло 41 от епархиите си, към Екзархията минават 25, а 8 епархии се разделят. Патриаршията си запазва властта над Варна, Месемврия, Анхиало и Созопол по Черноморието. В Одринската епархия Одрин остава за Патриаршията, а селата на север влизат в Екзархията.<ref name="Бонева 165"/> Четири енории в Пловдив заедно със Станимака, Горни и Долни Воден и Куклен остават на Патриаршията. Разделени са и Солунската, Струмишката, Охридската и Пелагонийската епархия. Проектът на Кръстевич се опитва да примири етническия принцип с традиционното църковно делене и административното устройство, но е даден приоритет на принципа на националността.<ref name="Бонева 166">{{cite book | last = Бонева | first = Вера | year = 2000 | title = Възрожденецът Гаврил Кръстевич | publisher = Издателство „Хелион“ | location = Шумен | pages = 166 | url = http://bgv.unibit.bg/files2013/BONEVA_K2.pdf | accessdate = 2018-10-16 | isbn = 954-8741-06-7}}</ref> Седалището на църквата е в екзархийския диоцез, тоест не в Цариград.<ref name="Маркова 29"/>▼
▲През февруари 1869 година великият везир [[Мехмед Емин Али паша]] назначава смесена българо-гръцка комисия в състав [[Гаврил Кръстевич]], [[Иванчо Хаджипенчович]] и [[Георгаки Чалъкоглу]] и [[Фотиади бей]], [[Александър Каратеодори]] и [[Христаки Зографос]]. През март Али паша декларира, че решенията на комисията са със съвещателен, а не със задължителен за Портата характер, но на практика на комисията е възложено да изработи проекта за ферман за учредяването на новата църква.<ref name="Бонева 165">{{cite book | last = Бонева | first = Вера | year = 2000 | title = Възрожденецът Гаврил Кръстевич | publisher = Издателство „Хелион“ | location = Шумен | pages = 165 | url = http://bgv.unibit.bg/files2013/BONEVA_K2.pdf | accessdate = 2018-10-16 | isbn = 954-8741-06-7}}</ref>
▲Патриарх Григорий VI отхвърля категорично предложения от комисията проект. Основният проблем са границите на екзархията и в средата на април 1869 година Гаврил Кръстевич прави нов вариант. В него новата църква е наречена също „Българска екзархия“. Проектът има 12 члена, от които 10 след прецизиране влизат в официалния ферман. Според член 10 на проекта Патриаршията съхранява изцяло 41 от епархиите си, към Екзархията минават 25, а 8 епархии се разделят. Патриаршията си запазва властта над Варна, Месемврия, Анхиало и Созопол по Черноморието. В Одринската епархия Одрин остава за Патриаршията, а селата на север влизат в Екзархията.<ref name="Бонева 165"/> Четири енории в Пловдив заедно със Станимака, Горни и Долни Воден и Куклен остават на Патриаршията. Разделени са и Солунската, Струмишката, Охридската и Пелагонийската епархия. Проектът на Кръстевич се опитва да примири етническия принцип с традиционното църковно делене и административното устройство, но е даден приоритет на принципа на националността.<ref name="Бонева 166">{{cite book | last = Бонева | first = Вера | year = 2000 | title = Възрожденецът Гаврил Кръстевич | publisher = Издателство „Хелион“ | location = Шумен | pages = 166 | url = http://bgv.unibit.bg/files2013/BONEVA_K2.pdf | accessdate = 2018-10-16 | isbn = 954-8741-06-7}}</ref> Седалището на църквата е в екзархийския диоцез, тоест не в Цариград.<ref name="Маркова 29"/>
=== Ревизиран от Григорий VI проект на смесената комисия (юни 1869) ===
| |||