Разлика между версии на „Лозенска планина“

м
интервал; козметични промени
(+ карта)
м (интервал; козметични промени)
| карта-файл2 = Bulgaria geographic map IhtimankaSrednaGora bg.svg
}}
'''Лозенска планина''' e планина в Западна [[България]], част от [[Ихтиманска Средна гора]]. Името ѝѝ идва от село [[Лозен (Област София)|Лозен]], което се намира в подножието ѝ.
 
== Географско положение, граници, големина ==
На запад и югозапад [[Панчаревски пролом|Панчаревският пролом]] на река [[Искър]] отделя Лозенска планина от планините [[Витоша]] и [[Плана]], а на изток долината на Габренска река (ляв приток на [[Лесновска река]], от басейна на [[Искър]]) – от [[Вакарелска планина]] на [[Ихтиманска Средна гора]]. На север склоновете ѝ постепенно потъват в [[Софийска котловина|Софийската котловина]]. Дължината на планината от запад на изток е около 15 km, а ширината и&#768;ѝ варира от 5 km на запад до 10 km на изток. Площта ѝ е около 80 km<sup>2</sup>.
 
== Геоложки строеж, деление ==
Планината се е издигнала преди около 90 милиона години на границата на горната креда и долния терциер. Докато планината се издига, [[Софийско поле|Софийското]], Самоковското и Чукуровското поле потъват. Това показват заравненостите, образувани в период на относителен тектонски застой. Планината се оформя окончателно през квартенера преди 1 милион години. Билото и&#768;ѝ е заравнено и разположено на около 1000 – 1100 m. Изградена е от разнообразни скали – гнайси, мергели, варовици, пясъчници, конгломерати, андезити, туфи, риодацити и др. При село [[Габра]] се намира [[мина Чукурово]] за [[лигнитни въглища]]. Планината има 2 дяла – северен и югозападен. Границата между двата дяла минава по река Ракита.
* Северен дял – Той е по-голям и висок. Северните склонове и тези към река [[Искър]] са стръмни, а към река Ракита полегати и изпълнени с множество поляни. Тук са най-високите върхове в планината са '''Попов дял''' (1190,2 m), Ланина могила (1188 m), [[Половрак]] (1182 m) и Бачун (1150 m);
* Югозападен дял – В северната му част се намира най-високият му връх Шарбаница (1101 m). На югоизток от него делът е прорязан от сравнително дълбоките Русамски дол и Беларски дол, които се вливат в река [[Искър]]. Хребетите над тях слизат стъпаловидно, завършвайки с интересни скали по върховете Гарванец, Загазе и Калето. Скалите Гарванец са един от най-интересните туристически обекти в планината. На юг и югозапад от Беларски дол, делът представлява нещо като наклонена към [[язовир Искър]] плоскост с няколко едва подаващи се над нея върхове (Суша могила и Агина могила). В този район попадат опитното дивечоразвъдно стопанство и забранената зона около [[язовир Искър]].
 
== Флора и фауна ==
В миналото цялата планина е била покрита с непроходими вековни [[бук]]ови и [[дъб]]ови гори, много от които са унищожени поради многовековната сеч, пашата и ерозията. Сега в планината има много пасища. Старите гори са запазени около Лозенския манастир и са част от [[НАТУРА 2000]]. Растителността е съставена от средноевропейски и субсредиземноморски широколистни дървесни и тревисти видове. В ниските части се срещат [[цер]], [[космат дъб]], [[горун]], [[благун (дъб)|благун]], [[обикновен габър]], [[келяв габър]]. В буковия пояс има [[обикновен бук]] и [[мизийаски бук]], [[полски бряст]], [[явор]], [[шестил]], [[хиркански явор]], [[клен]], [[мъждрян]], [[офика]] и [[брекина]]. Покрай [[Искър]] – [[елша]], [[върба]], [[топола]] и вторични борови гори.
 
[[Бозайници]] -[[сърна|сърни]], [[дива свиня|диви свине]], [[лисица|лисици]], [[Катерици]], [[Див заек|зайци]], рядко [[вълк|вълци]]. През зимата оттук минават [[мечки]]. Лозенската планина свързва мечките от [[Рила]], [[Витоша]] и [[Стара Планина]]. [[Птици]] – [[пъдпъдък|пъдпъдъци]], [[горски гълъб]]и, [[гургулица|гургулици]], [[Кълвачоподобни|кълвачи]] и [[чучулига|чучулиги]]. [[Влечуги]] и [[земноводни]] – [[усойница]], [[пепелянка]], [[смок]], [[сива водна змия]], [[зелен гущер]], [[тритони]], [[планинска жаба]]. Други – [[сечко розалия]], [[зелен скакалец]] и [[цикади]].
 
В планината се намират четири манастира:
* [[Германски манастир]] „Св. Йоан Рилски“.
* [[Лозенски манастир „Свети Спас“|Лозенски манастир]] „Св. Спас“ – основан през XIV век и разрушаван и възстановяван няколко пъти.
* [[Панчаревски манастир|Панчаревски (Урвишки) манастир]] „Св. Никола Летни“- има подобна история.
* [[Пасарелски манастир]] „Св. Петър и Павел“ – в миналото е имало стара постройка, по-късно унищожена. Сегашната църква е от XIX в. Тя е зле запазена, но фреските и&#768;ѝ са в добро състояние.
 
В югозападната част на планината, над десния бряг на река Искър, се извисяват останките от средновековната крепост [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]].
В Лозенската планина няма туристически хижи, а само туристически заслони – „Синаница“ в местността Дърводелеца, „Голия рид“, „Ловния заслон“, „Половрак“ и „Урвич“. В планината има много немаркирани пътеки, изградени от местните жители, като те са труднопроходими, обрасли и ерозирали.
 
От трите села по северното подножие на планината към главното и&#768;ѝ било са прокарани туристически маршрути, които в повечето случаи се дублират с почвени пътища и козарски пътеки, прокарани в миналото за стопански цели, използващи се и до днес. Най-популярни са маршрутите около връх [[Половрак]] и [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]].
 
Има 2 маркирани туристически маршрута:
* [[Лозен (Област София)|Лозен]]-Лозенски манастир-връх [[Половрак]]-[[Долни Пасарел]].
* Лозен-Лозенски манастир-връх [[Половрак]]-връх Лалина могила-връх Мала Лалина могила-връх Мала Раковичка могила-Кокаляне.
 
<gallery class="center">