Ферман за Българската екзархия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 56:
Членове № 2 и № 3 определят механизмите на управление на Екзархията. Тя се управлява от постоянно действащ Свети синод, който работи под председателството на „по-горния от митрополитите, който ще носи титлата екзарх“ (член № 2).<ref name="Бонева 170"/> „Вътрешното духовно управление“ ще се определи със специален устав, който да е в съзвучие с православните канони, и който ще се утвърди от султана (член № 3, алинея № 1).<ref name="Бонева 171">{{cite book | last = Бонева | first = Вера | year = 2000 | title = Възрожденецът Гаврил Кръстевич | publisher = Издателство „Хелион“ | location = Шумен | pages = 171 | url = http://bgv.unibit.bg/files2013/BONEVA_K2.pdf | accessdate = 2018-10-16 | isbn = 954-8741-06-7}}</ref>
Зависимостта на Българската екзархия се изразява в правото на патриарха да утвърждава избора на екзарх (член № 3, алинея № 2), в задължението на екзарха „да поменува, според църковните правила, името на Вселенския патриарх“ в богослужението (член № 4, алинея № 1), в допитването на Синода на Екзархията до патриарха „по делата на православната вяра, които ще искат взаимно обсъждане и съдействие“ (член № 6) и в това, че „Синодът на Екзархията ще иска светото миро от Цариградската
Всички тези характеристики на зависимост на Екзархията от Вселенската патриаршия не са приложени, тъй като през есента на 1872 година между двете църкви настъпва [[Българска схизма|схизма]].<ref name="Маркова 29"/>
| |||