Никола Обретенов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м месец; козметични промени |
м интервал |
||
Ред 19:
От месец ноември 1867 г. е библиотекар и член на настоятелството на Русенското читалище „Зора“. Основано е от [[Драган Цанков]] и по-интелигентни русенски граждани (1866). Читалището е една от тайните квартири на [[Български революционен централен комитет|(БРЦК)]]. На 7 юни 1871 г. е поканен от [[Христо Иванов (Големия)]], да се включи в революционната борба, като куриер между България и БРЦК в [[Букурещ]]. На 29 юни 1871 г. отива в Букурещ да представи препоръките си на председателя на БРЦК [[Любен Каравелов]]. Заедно с [[Димитър Горов]] от [[Гюргево]] разработват нелегален канал Букурещ-Гюргево-Русе, за пренасяне на поща, печатни материали и оръжие, между .
Следвайки разпорежданията на Любен Каравелов и препоръките на [[Ангел Кънчев]], Никола Обретенов, [[Тома Кърджиев]] и [[Ради Иванов]] основават Русенския частен революционен комитет на [[ВРО]]. Учредителното заседание на комитета е на 10 декември 1871 г., в къщата на майка си баба Тонка Обретенова. По-късно в комитета са приети [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]], Ганчо Карамаждраков, [[Иларион Драгостинов]], Никола Сакиларов, [[Захари Стоянов]], [[Никола Табаков]] и много други.
От 29 април до 4 май 1872 г. е делегат на събранието в Букурещ (участват 25 души, представители на частните революционни комитети от България и Влашко). Приемат новият устав на БРЦК, преизбират Любен Каравелов за председател на комитета в Букурещ, и упълномощават [[Васил Левски]] да образува Привременно правителство в Българско, гдето намери за добре.
| |||