Родопи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
м интервал |
||
Ред 229:
=== Геоложки строеж, геоморфоложки особености, полезни изкопаеми ===
Родопите са изградени от метаморфни скали – [[гнайс]]и, [[шисти]], [[мрамор]]и, [[амфиболит]]и, и други, всред които са вместени серпентинити, [[гранит]]и и други интрузиви. В Източните Родопи са установени и слабо метаморфозирани [[мезозой]]ски скали ([[шисти]], кварцити, диабази). Над метаморфитите заляга мощна покривка от младопалеогенски седиментни и вулкански скали – пясъчници, мергели, конгломерати, варовици, андезити, латити, риолити, туфи, туфити и др. По периферията на планината са отложени [[плиоцен]]ски езерни утайки.
Оформянето на съвременния облик на Родопите се извършва през късния [[терциер]]. През [[миоцен]]а, [[плиоцен]]а и [[кватернер]]а планината е била подложена на циклична денудация, в резултат на което са образувани четири главни денудационни нива – заравнени повърхнини (четири в Западните Родопи и три в Източните). Най-старото и най-високото денудационно ниво – старомиоценското е представено само в Западните Родопи и заема обширните билни заравнености между 1800 и 2000 m, над което се издигат уединените твърдици на най-високите родопски върхове. Второто по височина и възраст денудационно ниво – младомиоценското се наблюдава и в двете части на планината, като в Западните Родопи то е разположено на височина 1300 – 1600 m, а в Източните Родопи то е най-високото на 1000 – 1100 m и заема билните части на [[Гюмюрджински снежник]] и [[Мъгленик]]. Третото по височина и възраст ниво е староплиоценското (понтийско). То също се наблюдава и в двете части на Родопите, като на запад е на височина 1000 – 1200 m и заема билните части на по-ниските ридове, а в Източните Родопи се намира на 550 – 800 m и обхваща горнищата на ридовете [[Жълти дял]], [[Стръмни рид]], [[Ирантепе]] и [[Сърта (рид)|Сърта]] и билата на най-ниските ридове [[Чуката (рид)|Чуката]] и [[Гората]]. Последното най-ниско и най-младо денудационно ниво е младоплиоценското (левантийско), което в Западните Родопи е на височина 700 – 900 m и представлява типично планинско склоново стъпало като обхваща предимно северните склонове на родопите обърнати към [[Горнотракийската низина]]. В Източните родопи това ниво е разположено на 350 – 550 m и обхваща ниските части и подножията на повечето от ридовете в източната част.
Ред 248:
В Източните Родопи реките са с преобладаващо дъждовно-снежно подхранване и с ярко изразен зимен максимум на оттока. Поради значително по-ниската надморска височина, много по-силното средиземноморско влияние, изложението на склоновете и в тази връзка различно изпарение и различната водопропускливост на геоложката основа модулът на оттока на реките в Източните Родопи се колебае в доста широки граници, които варират от 5 до 25 l/s/km<sup>2</sup>.
Повечето от реките в Родопите протичат в дълбоки проломни долини, което е предпоставка за изграждане на хидротехнически съоръжения и оползотворяването на техните големи водноенергийни ресурси. В планината са изградени едни от най-големите български и гръцки язовири: [[Доспат (язовир)|Доспат]], [[Широка поляна (язовир)|Широка поляна]], [[Батак (язовир)|Батак]], [[Голям Беглик]], [[Въча (язовир)|Въча]], [[Кричим (язовир)|Кричим]], [[Цанков камък]], [[Кърджали (язовир)|Кърджали]], [[Студен кладенец]], [[Ивайловград (язовир)|Ивайловград]], [[Тисаврос]], [[Платановриси]] и много други по-малки.
=== Почви ===
| |||