Хайнрих VII (Свещена Римска империя): Разлика между версии

| погребан = Дуомо ди Пиза, Пиаца ди Мираколи, [[Пиза]]

| предшественик = Романия—Алберт I Германски<br>Италия—[[Ото IV (Свещена Римска империя)|Ото IV]]<br>Свещена Римска империя—[[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]]

| наследник = [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг IV Баварски]]

| съпруга = [[Маргарета Брабантска (1276-1311)|Маргарите Брабантска]]

| втори брак =

| трети брак =

| герб = Armoiries_Henri_VII_de_Luxembourg.svg

}}

 

== Избор за крал ==

По-малкият му брат [[Балдуин Люксембургски|Балдуин]] (1285 – 1354) е [[архиепископ]] на [[Трир]] (1307 – 1354). Балдуин е един от най-изкусните политици от първата половина на XIV век в Свещената Римска империя. Съвместно с Майнцкия архиепископ Петер фон Аспелт чрез умела дипломация той се добива в 1308 година до избирането на своя брат Хайнрих за Германски крал.

 

 

=== Италиански поход ===

По време на цялото си управление Хайнрих VII е завладян от идеята да възстанови властта на Германската империя в Италия. През 1310 година с петхилядна войска, Хайнрих предприема своя италиански поход, имащ важно историческо значение като реакция против Бонифациевата система. Носител на абстрактната идея за императорската власт, Хайнрих VII стои над партиите и не обявява себе си, нито за поддръжник на [[гвелфи]]те, нито за поддръжник на [[гибелини]]те, което италианците никак не разбират. Затова двете партии еднакво не го обичат. Той започва с това, че връща всички изгнаници, все едно дали са, гвелфи или гибелини; в Милано той се опитва да примири [[Делла Торе]] и [[Висконти]]. Предвижвайки се към Рим, той назначава за свой викарий в Северна Италия херцог [[Амадей V Савойски]].<ref>Roland Pauler: ''Die deutschen Könige und Italien im 14. Jahrhundert''. Von Heinrich VII. bis Karl IV. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1997, ISBN 3-534-13148-7.</ref>

 

 

Флоренция, Сиена и Лука му се противопоставят. Във Флоренция има борба между черните и белите гвелфи. Данте убеждава всички да склонят глава пред императора; Той вижда спасение за Италия само във възстановяването на императорската власт. Впоследствие [[Данте]] слага императора (под името Ариго) на високо място в „Рай“, в 30 кантика, ред 137 на „''Божествена комедия''“.

 

=== Коронясване за император ===

 

=== Смърт ===

По време на приготовлението на решителната битка с Робер Неаполитански, Хайнрих внезапно умира, /както се говори – от отрова/ (на 24 август 1313 г.). Поради страшната горещина близките му рицари отсичат главата на императора, а тялото му по древен германски обичай предават на бавен огън, докато не остават само овъглени кости. Останките на Хайнрих VII са погребани в гробището Кампос Санто в град [[Пиза]].

 

== Илюстрирана хроника за Хайнрих ==

Запазена е илюстрирана хроника за император Хайнрих VII – изготвена по заповед на курфюрста [[Балдуин Люксембургски]], което представлява историческо съчинение за неговия брат император Хайнрих VII. Съхранена е в оригинал от XIV в.[<ref>Kaiser Heinrichs Romfart. Die Bilderchronik von Kaiser Heinrich VII. und Kurfuerst Balduin von Luxemburg 1308 – 1313. Noerdlingen 1978.</ref>] Обхваща период от 1308 г. до 1313 г. Повествованието изброява главните събития станали в Свещената Римска империя през това време.

 

{{Монарси на Германия}}

{{Императори на Свещената Римска империя}}

[[Категория:Императори на Свещената Римска империя]]

[[Категория:Монарси на Германия]]