Отваря главното меню

Промени

кратко допълнение по източника
 
=== Руско-турска война (1877 – 1878) ===
По време на [[Руско-турската война (1877-1878)]] участва в [[Българското опълчение]] като доброволец. Зачислен е в I-ва рота на VII опълченска дружина. Участва в охранителните операции и в обучението на млади опълченци. През 1878 г. е повишен въвв военноподофицерски унтерофицерско званиечин.
 
След Освобождението завършва в първия випуск на [[Военното училище]] в [[София]] (1879). На 10 май е произведен в първото офицерско звание [[подпоручик]]. На 30 август 1882 г. е повишен в [[поручик]]. През същата година постъпва в [[Николаевска генералщабна академия|Николаевската генералщабна академия]] в [[Санкт Петербург]]. Не завършва последния курс, защото се завръща в България поради [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] (1885). Поема командването на Ловчанската запасна дружина. На 30 август 1885 г. е повишен в звание [[капитан]].
 
=== Сръбско-българска война (1885) ===
Взима участие в [[Сръбско-българската война]] (1885) като началник на Летящия отряд в района между [[Видин]] и [[Кула (град)|Кула]]. Неговите действия на 4 ноември забавят настъпващите към [[Видинската крепост]] сръбски части. Участва в [[бой при Кула|боевете при Кула]] (4 ноември), [[Боеве при Акчар|Акчар]] (14 ноември) и [[Гайтанци]] (15 ноември). Награден е с Орден „[[За храброст]]“ IV ст.
 
След войната служи в [[Четвърти пехотен плевенски полк|IV пехотен плевенски полк]], а от март 1886 г. е вкомандир на дружина от [[Първи пехотен софийски полк|I пехотен софийски полк]]. Съдейства на участниците в детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], поради което е уволнен от армията през септември 1886 г. По-късно същата година е възстановен. На 13 август 1887 г. е повишен в звание [[майор]], 1892 г. – в [[подполковник]], а през 1896 г. – в [[полковник]].
 
През 1890 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Служи последователно във Военното училище като инспектор на класовете, началник на гарнизона в [[Севлиево]], а през 19051897 г. е назначен за командир на XX-ти пехотен добруджански полк. КомандирПрез 1905 г. е назначен за командир на II1<sup>-рава</sup> бригада от [[Шеста пехотна бдинска дивизия|VI6<sup>-а</sup> пехотна бдинска дивизия]]. По-късно е командир на XIX-ти пехотен шуменски полк и 1/6 бригада. През 1910 г. е повишен в звание [[генерал-майор]] и назначен за началник на [[Седма пехотна рилска дивизия|VII7<sup>-а</sup> пехотна рилска дивизия]].
 
=== Балкански войни (1912 – 1913) ===
В 1916 година генерал Тодоров създава градския парк в [[Свети Врач (град)|Свети Врач]]. Под негово ръководство войници от Втора армия засаждат фиданки от [[бял бор|бял]] и [[черен бор]].<ref>Узунова, Мария. Градски паркове и градини лед Освобждението, Минало, бр. 1, 2013, с. 29 – 31.</ref>
 
През февруари 1917 година генерал Тодоров поема командването на III българска армия (до декември 1917) на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е повишен в звание [[генерал от пехотата]]. От края на юни 1918 година генерал Тодоров е помощник-главнокомандващ, а от 8 септември, поради заболяване на генерал-лейтенант [[Никола Жеков]], е главнокомандващ на Действащата армия. След демобилизацията е генерал-адютант на цар Борис III.<ref name="psv_kes">{{Източник ПСВКЕС}}</ref> Като главнокомандващ на Действащата армия е сред военачалниците, отговорни за неуспеха при [[пробив при Добро поле|Добро поле]] и недостатъчно адекватната реакция на българското командване на събитията на фронта от септември 1918 година. За него [[Димитър Азманов]] пише:
 
От края на юни 1918 година генерал Тодоров е помощник-главнокомандващ, а от 8 септември, поради заболяване на генерал-лейтенант [[Никола Жеков]], е главнокомандващ на Действащата армия. Като такъв е сред военачалниците, отговорни за неуспеха при [[пробив при Добро поле|Добро поле]] и недостатъчно адекватната реакция на българското командване на събитията на фронта от септември 1918 година. За него [[Димитър Азманов]] пише:
 
{{цитат|„''Прекрасен баща командир на своите войници, дисциплиниран войник, извънредно тактичен човек и началник, спокоен, твърд и смел пред лицето на опасностите, не му достигнаха качества, които да го издигнат до върховете на голямото командване, до истинското пълководческо изкуство и воля''“<ref>Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 237</ref>|}}
== Библиография ==
* Тодоров, Г., ''Действията на летучия отряд във войната'', София, 1910
 
== Бележки ==
<references />
 
== Източници ==
* Недев, С., ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, стр. 107 – 108
* {{Източник ПСВКЕС}}
* {{cite book | title = Съединението 1885 – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}}, стр. 214 – 215
 
== Бележки ==
<references />
 
== Външни препратки ==