Шарл VI: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 15:
| място на смъртта = [[Париж]], [[Франция]]
| погребан = криптата на Сен Дени
| предшественик = [[Шарл V (Франция)|Шарл V]] Мъдри [[
| потомство = Шарл,Жана, [[Изабел дьо Валоа|Изабел]],Шарл, [[Луи]], [[Мишел дьо Валоа|Мишел]],
[[Шарл VII (Франция)|Шарл VII]][[
| наследник = [[Шарл VII (Франция)|Шарл VII]]
| съпруга = [[Изабела Баварска]]
Ред 33:
| общомедия =
}}
[[
'''Шарл VI''' ''Обичаният ''(фр. ''Charles VI le Fol, ou le Bien-Aimé''; [[3 декември]] [[1368]] [[Париж]] – [[1422]]), крал на [[Франция]] от [[1380]] г. Син на [[Шарл V (Франция)|Шарл V]] Мъдри и [[Жана дьо Бурбон (1338–1378)|Жана Бурбон]]. По-късно, когато се разболява психически, е наречен ''Шарл Лудият'', но дори и тогава запазва любовта и благоразположението на населението към себе си. Пристъпите на лудост се повтарят периодично през целия му живот.
Ред 51:
== Гражданска война между арманяки и бургиньони – първи период (1404 – 1415) ==
[[Файл:Maestro di Boucicaut, Demandes à Charles VI, Pierre Salomon in conversazione con il re Carlo VI (Ms. Français 165, f. 4), Biblioteca di Ginevra.jpg|
{{Основна|Гражданска война между арманяки и бургиньони}}
След смъртта на Филип II Смели Бургундски през 1404 година съгласието свършва. От една страна, към властта се стреми синът на покойния Жан Безстрашни, опиращ се на всички разширени владения в Нидерландия. От друга страна, братът на краля Луи Орлеански, опирайки се на поддръжката на Изабела Баварска, жената на Шарл VI, се добива до неограничено влияние над болния крал. От 1405 година делото стига до въоръжен конфликт: войските на Жан Безстрашни тръгнали за Париж, [[Луи Орлеански]] и [[Изабела Баварска]] опитват да похитят наследника на престола Луи Гиенски. Конфликтът е погасен, но конфликтите в Съвета между Луи Орлеански и Жан Безстрашни продължават, при това двете страни продължават да събират войски. Към 1407 година конфликтуващите страни склоняват да постигнат мир, но през ноември 1407 година Луи Орлеански е убит по заповед на Жан Безстрашни<sup>[4]</sup>.
Веднага след убийството на своя враг, Жан Безстрашни, опасявайки се от мъст, избягва в своите владения. Убийството на Луи Орлеански сплотява всички принцове по кръв. Партията на противниците на Жан Безстрашни в различно време включвала: вдовицата на Луи Орлеански, [[Валентина Висконти]], техния син [[Шарл Орлеански]] (1391 – 1465), [[Жан Берийски]], [[Луи II Валоа-Анжуйски|Луи II Анжуйски]], [[Луи II дьо Бурбон|Луи II Бурбонски]] и неговия син [[Жан I Бурбон]]ски, синът на Шарл VI [[Луи Гиенски]], [[Жан Туренски]] и бъдещия [[Шарл VII (Франция)|Шарл VII]]. Тази партия първоначално назовават Орлеанска, но става по-известна с по-разпространеното название — [[арманяки]]. Тя получава името от най-активният свой член граф [[Бернар VII Арманяк]], / от 1410 година тъст на Шарл Орлеански, от 1416 година конетабъл/. Именно Бернар VII Арманяк взема в подкрепа на своята партия опасни гасконски банди, носещи на гърди фамилния знак на графовете Арманяк – бял кръст. Поддръжниците на Бургундските херцози [[Филип II (Бургундия)|
През февруари 1415 година враговете подписали Араския мир, по който изгнанието на Жан Безстрашни е отменено, но той не получил нито власт, нито компенсации.
== Възобновяване на Стогодишната война. Гражданска война между арманяки и бургундци – втори период (1414 – 1420) : ==
[[
Царуването му е маркирано от възобновената [[Стогодишна война]].
Ред 67:
== Смърт и погребение ==
[[Файл:Vigiles du roi Charles VII 55.jpg|
Шарл VI надживява своя зет [[Хенри V (Англия)|Хенри V Английски]] с два месеца. Той умира на 21 октомври 1422 година в Париж, в двореца Сен-Пол, изоставен от всички, даже от жена си, в обкръжението на няколко верни слуги. Причина за смъртта е [[малария]], продължила 37 дни. В течение на цялото тежко боледуване от него не се отделя вярната му Одета и нейната дъщеря Маргарита. Кралят не ги разпознава, както впрочем вече не е способен да разпознава никого. Последен се оказва, по спомени на съвременници, третия или четвъртия пристъп на болестта. Впрочем, съзнанието на Шарл VI се прояснява за няколко минути преди смъртта. Адвокат Дес Юрсен така предава неговите последни думи:
| |||