Стефан Тасев: Разлика между версии

| починал-място = ?

'''Стефан Тасев Тасев''' е [[Българиябългарска армия|български]] [[офицер]], ([[генерал-майор]]) от пехотата, началник на [[Седма пехотна рилска дивизия|7^-ма пехотна рилска дивизия]] през [[Първата световна война]], а след войната на [[Първа пехотна софийска дивизия|1^-ва пехотна софийска дивизия]].

Стефан Тасев е роден на 17 ноември 1866 г. в Горна Оряховица. На 6 юни 1884 г. постъпва на военна служба. През 1885 г. завършва [[Военното на Негово Княжеско Височество училище]] в София, като на 21 декември е произведен в чин [[подпоручик]] и е зачислен в пехотата.. На 17 юни [[1888]] г. е произведен в чин [[поручик]], а през [[1892]] в чин [[капитан]]. През [[1900]] г. служи като старши офицер във военното училище, а от [[1903]] г. е командир на рота в същото. На 2 август 1903 г. е произведен в чин [[майор]], а на 13 май 1908 г. Презв чин [[1909подполковник]]. През 1909 и назначен за началник на 25^-тоо полково военно окръжие, а от [[1911]] г. е командир на [[Двадесет и шести пехотен пернишки полк|26^-тии пернишки полк. На 13 май [[1908]] г. е произведен в чин [[подполковник]], а на 18 май 1913 в чин [[полковник]]. През [[1915]] г. е назначен за началник на военното училище.

През [[Първата световна война]] (1915 – 1918) е началник на [[Седма пехотна рилска дивизия|7^-маа пехотна рилска дивизия]] (от 29 юни 1917 до 30 септември 1918). На [[15 август]] [[1917]] г. е повишенпроизведен в чин [[генерал-майор]]. През [[1918]] г. е началник на окупационните войски в Моравско. След войната е назначен за началник на [[Първа пехотна софийска дивизия|1^-ва пехотна софийска дивизия]]. През 1919 г. преминава в запаса.

* ОрденВоенен орден „[[За храброст]]“ III степен, 2-ри клас

* ОрденЦарски орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ III и IV степен с мечове по средата

* ОрденНароден орден „[[За военна заслуга]]“ 5-ти клас на обикновена лента

* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 178