|
'''Никола Йорданов Фурна̀джиев''' е български поет. Представител е на т.нар. ''Септемврийска поезия''.
[[ FileФайл:BASA-1271K-1-161-49-Zlatorog.JPG| thumbмини| 250px250п| Групова снимка на сътрудницителяво|Сътрудниците на списание „[[Златорог]]“,„Златорог“ (1925 – -1927 г). Никола Фурнаджиев е вторият от ляво надясно на първия ред. Източник: Държавна агенцияДА „Архиви“]] ▼
== Детски години ==
== Детство и първи стъпки в поезията ==
Никола Фурнаджиев е роден на 27 май [[1903]] година в [[Пазарджик]]. Професията на баща му налага честа промяна на местоживеенето на семейството.
За първи път Фурнаджиев публикува свои стихотворения в сатиричния вестник ''„К'во да е“''. От [[1918]] г. редовно пише на страниците на вестника под псевдонимите Веселяк и Дядо Лука. Година по-късно сътрудничи и на сп. „Ученическа мисъл“. Завършва гимназия през [[1922]] г. в [[Чирпан]]. Същата година става студент в Медицинския факултет на [[Софийския университет]]. Скоро сменя специалността си и се записва да учи естествени науки. Отново променя интересите си и избира философията. Завършва през [[1930]] г. педагогика и философия. По време на студентството си организира стачка. След нея за кратко се укрива.
== Творчески път ==
===; От 1920 до 1944 г. ===
В списанието на [[Георги Бакалов (общественик)|Георги Бакалов]] „Нов път“ Фурнаджиев заедно с [[Ангел Каралийчев]] и [[Асен Разцветников]] създава най-добрите творби на септемврийската литература. Стиховете, публикувани в „Нов път“, той издава в първата си стихосбирка – „Пролетен вятър“ ( [[1925 ]]). Тогава написва и прочутата си поема „Сватба“. Същата година прекратява сътрудничеството си в „Нов път“ и започва да публикува в сп. „Златорог“. През [[1928 ]] г. отпечатва втората си стихосбирка – „Дъга“. ▼▲[[File:BASA-1271K-1-161-49-Zlatorog.JPG|thumb|250px|Групова снимка на сътрудниците на списание „[[Златорог]]“, 1925 – 1927 г. Никола Фурнаджиев е вторият от ляво надясно на първия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“]]
▲В списанието на [[Георги Бакалов (общественик)|Георги Бакалов]] „Нов път“ Фурнаджиев заедно с [[Ангел Каралийчев]] и [[Асен Разцветников]] създава най-добрите творби на септемврийската литература. Стиховете, публикувани в „Нов път“, той издава в първата си стихосбирка – „Пролетен вятър“ ([[1925]]). Тогава написва и прочутата си поема „Сватба“. Същата година прекратява сътрудничеството си в „Нов път“ и започва да публикува в сп. „Златорог“. През [[1928]] г. отпечатва втората си стихосбирка – „Дъга“.
След дипломирането си в университета Фурнаджиев е учител в Трета мъжка гимназия в София, а след това работи в Министерството на народната просвета. През [[1933]] г. заминава за [[Цариград]], където преподава в българското училище. Тогава излиза сборникът му с детски приказки „Златни клонки“. Остава в града до [[1938]] г. Връща се в България и става учител в Пазарджик. През [[1944]] г. преподава във Втора девическа гимназия в София<ref>Биографии на български писатели, стр. 174.</ref>.
===; След 1944 г. ===
Промените, настъпили в България след [[9 септември 1944]] г., за Фурнаджиев са сбъдната мечта. Ентусиазиран, той започваЗапочва работа в Министерството на пропагандата. От [[1945]] до [[1949]] г. е главен редактор на в. „Литературен фронт“, а после отново главен редактор и завеждащ отдел „Поезия“ в реномираното издателство „Български писател“. В началото на 601960-те години е редактор на сп. „Септември“. На тази длъжност се пенсионира през [[1963]] г.<ref>Биографии на български писатели, стр. 175.</ref>
===; През 501950-те и 601960-те години на ХХвг. ===
През 501950-те и 601960-те години Никола Фурнаджиев отпечатва пет5 стихосбирки – „Велики дни“, „По пътищата ти вървях“, „Избрани стихотворения“, „Слънце над планините“ и „Най-трудното“. Освен тях публикува и три3 детски стихосбирки – „Свободна родина“, „Смели пионери“ и „Лагерна вечер“. Прави опити и с друг жанр – пътеписа. През [[1952]] г. излиза първата му пътеписна творба – „Между приятели“, а три3 години по-късно и втората – „Пътуване до Чили“.
Той е един отсред най-добрите преводачи на поезия от руски език. Стихотворенията на Фурнаджиев са преведени на основните европейски езици.
Поетът умира в София на [[26 януари]] [[1968]] г.
* Съчинения в 2 тома (1983)
== БележкиИзточници ==
<references />
| 