Енчо Стайков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- ) +)) |
|||
Ред 34:
}}
'''Енчо Стайков Стайков''' е
== Биография ==
Енчо Стайков е роден на [[11 септември]] [[1901]] г. в [[Лясковец]], [[област Велико Търново|Велико Търновско]]. Участва в [[Съпротивително движение|Съпротивителното движение]] по време на [[Втората световна война]], за което е интерниран в концентрационни лагери. Член е на [[БКП|БРП (т.с.)]] от 1919 г. и на Районния комитет на БРП (т.с.) от 1924 до 1925 г.
▲Енчо Стайков е роден на [[11 септември]] [[1901]] г. в [[Лясковец]], [[област Велико Търново|Велико Търновско]]. Участва в [[Съпротивително движение|Съпротивителното движение]] по време на [[Втората световна война]], за което е интерниран в концентрационни лагери. Член е на [[БКП|БРП (т.с.)]] от 1919 г. и на Районния комитет на БРП (т.с.) от 1924 до 1925 г. От 1926 до 1927 г. редактира в. „Младежка дума“. Става член на ЦК на РП през 1928 г. и главен редактор на в. „Работническо дело“. От 1935 г. е член на ЦК на БРП, а от 1936 г. е избран в Политбюро на ЦК на БРП. През 1937 г. е избран за секретар на ЦК. От 1939 до 1940 г. е интерниран в Джебел. След като се завръща е на работа в ОК на БКП в София. През септември 1941 г. е арестуван и интерниран в Еникьой и Св. Кирик.<ref> Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 30</ref>
От 1926 до 1927 г. редактира в. „Младежка дума“. Става член на ЦК на РП през 1928 г. и главен редактор на в. „Работническо дело“. От 1935 г. е член на ЦК на БРП, а от 1936 г. е избран в Политбюро на ЦК на БРП. През 1937 г. е избран за секретар на ЦК. От 1939 до 1940 г. е интерниран в Джебел. След като се завръща е на работа в ОК на БКП в София. През септември 1941 г. е арестуван и интерниран в Еникьой и Св. Кирик<ref> Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1987, с. 30</ref>.
Непосредствено след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] 1944 г. на мястото на полицията се създава Дирекция на народната милиция. Неин пръв директор е Енчо Стайков, заменен в края на септември 1944 г. от [[Раденко Видински]].▼
<ref name="Методиев+Дерменджиева">Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. ''Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери'' (София: [[ИИБМ]] и изд. [[Сиела]], 2015), с. 142.</ref>▼
По-късно работи в апарата на [[ЦК на БКП]]. [[Секретариат на ЦК на БКП|Секретар на ЦК на БКП]] между 1952 – 1957 г., и в периода 1954 – 1966 г. член на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюрото]] на ЦК на БКП. Председател е на Националния съвет на [[Отечествения фронт|ОФ]] (1957-1967) и член на Централния комитет на БКП от 27 декември 1948 до 25 април 1971 г.▼
▲Непосредствено след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] 1944 г. на мястото на полицията се създава Дирекция на народната милиция. Неин пръв директор е Енчо Стайков, заменен в края на септември 1944 г. от [[Раденко Видински]]
Главен директор на „Българската кинематография“ (1949 – 1950).<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=573547616§ionID=5 Тодор Живков – мит и истина] – znam.bg</ref>, директор на [[БТА]] (1950 – 1952) и подпредседател на [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] (1952 – 1954). Народен представител е в [[6 Велико народно събрание|VI-то велико народно събрание]] (1946 – 1949), от [[2 Народно събрание|II-ро]] до [[4 Народно събрание|VI-то народно събрание]] (1954 – 1975). Награден е с два ордена „Георги Димитров“<ref>Народни представители в Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 198</ref>▼
▲<ref name="Методиев+Дерменджиева">Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. ''Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери'' (София: [[ИИБМ]] и изд. [[Сиела]], 2015), с. 142
▲По-късно работи в апарата на [[ЦК на БКП]]. Той е [[
▲Главен директор на „Българската кинематография“ (1949 – 1950)
Народен представител е в [[6 Велико народно събрание|VI-то велико народно събрание]] (1946 – 1949), от [[2 Народно събрание|II-ро]] до [[4 Народно събрание|VI-то народно събрание]] (1954 – 1975).
Награден е 2 пъти с орден „Георги Димитров“<ref>Народни представители в Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 198</ref>.
== Източници ==
<references />
{{Пост списък|Секретариат на ЦК на БКП|13}}
{{Пост списък|Секретариат на ЦК на БКП|16}}
{{СОРТКАТ:Стайков, Енчо}}
[[Категория:Председатели на НС на ОФ]]
[[Категория:Членове на Президиума на Народното събрание на НРБ]]
[[Категория:Секретари на ЦК на БКП]]▼
[[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]]
▲[[Категория:Секретари на ЦК на БКП]]
[[Категория:Български журналисти]]
[[Категория:Лагеристи в Кръстополе]]▼
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]]
[[Категория:Герои на Народна република България]]
▲[[Категория:Лагеристи в Кръстополе]]
[[Категория:Хора от област Велико Търново]]▼
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
▲[[Категория:Хора от област Велико Търново]]
[[Категория:Лясковец]]
| |||