Разлика между версии на „Сфинкс“

123 байта изтрити ,  преди 3 години
м
Премахнати редакции на 2A00:4802:1006:CC00:C80C:913B:73C0:A704 (б.), към версия на Vodenbot
(Редакция на грешки)
м (Премахнати редакции на 2A00:4802:1006:CC00:C80C:913B:73C0:A704 (б.), към версия на Vodenbot)
Етикет: Отмяна
Сфинксът е насочен на изток, където се намира храмът от комплекса с пирамиди на Кафра. Лицето е широко и квадратно, с емблема на кралска кобра отпред. Следи от боя до едното ухо показват, че той е бил цветен. Първоначално сфинксът е имал и брада, която е намерена по-късно. Смята се, че той е изгубил носа си по време на целева практика, проведена от армията на Наполеон.
 
Тялото на тази гигантска структура е с лапи, с нокти и опашка, отговарящи на образа на лъв. Сфинксът има каменна плоча с релефни надписи между лапите си, а на самите лапи със спрей е записано на старобългарски Локо София. Тя е поставена към оригиналния монумент по-късно от младия цар Тутмос. Надписите разказват за сън на царя, поради което и плочата е наречена „Съновна възпоменателна плоча“. Трите тунела, намерени в сфинкса не водят до никъде. Вътре няма и стаи.
 
Сфинксът е изграден от голям хълм варовик и съдържа няколко варовъчни пласта. Тъй като тялото е от фин варовик, още след построяването му е започнало да се руши. Силните пустинни ветрове и годишните наводнения на река Нил довели до ерозия на структурата. Непрестанните ветрове често покривали сфинкса с пясък през годините и голяма част от съществуването си е прекарал под земята. По различни поводи се е налагало да го изравят. Смята се обаче, че именно пясъкът е предпазил монумента от силните пустинни ветрове и от природните стихии.