|
| карта-файл2 =
}}
[[FileФайл:Osogovo Hut Bulgaria.JPG|thumbмини|250px|Хижа Осогово, разположена в подножието на туристическия маршрут към връх Руен]]
[[FileФайл:Chapel in Osogovo Mountain Bulgaria.JPG|thumbмини|250px|Параклис „Свети първоапостоли Петър и Павел“, издигнат на 1640 м надморска височина]]
'''Осоговската планина''' или '''Осогово''' е [[планина]] в [[Западна България]] и [[Република Македония]]. Най-високата ѝѝ точка е връх [[Руен (връх)|Руен]] – 2251,3 метра, който се намира на границата между двете държави и е един от [[100 национални туристически обекта]].
== Географска характеристика ==
=== Географско положение, граници, големина ===
Осогово е най-северно разположената планина от Осоговско-Беласишката планинска група, както и най-високата планина от тази редица. Напреко на основното ѝѝ било, от югоизток на северозапад планината е поделена между [[България]] и [[Република Македония]], като североизточната по-малка част остава на българска територия, а югозападната, по-голямата част – на македонска. Границата между двете държави върви от гранична пирамида № 76 (седловината [[Черната скала]]) до гранична пирамида № 96 ([[Велбъждки проход|Велбъждкия проход]]).
Границите на планината са следните: От [[Велбъждки проход|Велбъждкия проход]] (Деве баир, 1160 м) границата върви на изток по южната периферия на [[Каменица (котловина)|Каменишката котловина]], преминава през прохода [[Вратца (седловина)|Вратца]], който я отделя от планината [[Лисец (планина)|Лисец]] и по южната периферия на [[Кюстендилската котловина]] достига до река [[Струма]] при устието на десния ѝѝ приток река [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]]. От там на юг долините на реките [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]], десния ѝѝ приток Речица и седловината [[Черната скала]] (930 м) при държавната ни граница разделят Осогово от Влахина планина. От седловината границата минава по река Звегорска, при град [[Делчево (град)|Делчево]] достига до река [[Брегалница]] (ляв приток на [[Вардар]]) и върви по нея до устието на десния ѝѝ приток [[Злетовска река]]. От там границата продължава на север и северозапад по долината на Злетовска река, изкачва се по един нейннеин малък десен приток, при село Горни Стубел преминава през ниска седловина и по долината на река Бела вода се спуска до река [[Крива река (приток на Пчиня)|Крива река]] (ляв приток на [[Пчиня]], от басейна на [[Вардар]]). Изкачва се по долината на последната на изток-североизток до македонското село [[Узем]] и от там на североизток след 3 км достига до [[Велбъждки проход|Велбъждкия проход]].
В тези си граници планината от югозапад на североизток има дължина от 67 – 68 км, а ширината ѝѝ е 32 – 34 км. В юзточната ѝѝ част са разположени хълмисто-ридовите историко-географски области [[Осоговия]] и [[Пиянец]].
=== Релеф ===
Масивът Осогово се състои от плоски планински била с посока на простиране северозапад-югоизток и югозапад-североизток. При тяхното пресичане си издига най-високият ѝѝ връх [[Руен]] (2251,3 м). Други по-високи върхове са: Мали Руен (2229 м), [[Шапка (връх)|Шапка]] (2188 м), Султан тепе (2085 м), Църни камък (2069 м), Човека (2047 м), [[Кюнек]] (1925 м), [[Редки буки]] (1781 м). Планината има асиметричен профил – стръмен северен склон по дължината на Кюстендилкия разлом и полегат югоизточен към долината на река [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]].
=== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ===
Като цяло планината е изградена от кристалинни скали ([[амфиболит]]и, [[гнайс]]и и [[шисти]]), в които е вместен мощен гранитов плутон. Пресича се от терциерни вулканични тела, а югоизточните ѝѝ склонове са покрити от седиментни скали (пясъчници, конгломерати и др.) със същата възраст. В тази връзка са и находищата на оловно-цинкови руди „Руен“, „Лебница“ и др.
=== Климат, води, почви ===
Климатът на планината е преходноконтинентален, а по високите ѝѝ части типично планински. Цялата планина изцяло попада към Беломорския водосборен басейн. Североизточните и източните ѝѝ склонове принадлежат към басейна на река [[Струма]] (десните притоци [[Бистрица (Соволянска)|Соволянска Бистрица]], [[Новоселска река (приток на Струма)|Новоселска река]], [[Гращица (река)|Гращица]], [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]] и др.), южните – към басейна на река [[Брегалница]] (десните притоци Звегорска, Каменица, Оризарска, Кочанска, Злетовска и др), а северните – към басейна на [[Крива река (приток на Пчиня)|Крива река]] (левите притоци Бела вода и др.). Почвената покривка е представена главно от планинско-ливадни и тъмнокафяви горски почви.
=== Растителност и животински свят ===
| 