Вила д'Есте: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 1x А|А(Б) |
м форматиране: 5x нов ред, 6 интервала, заглавие-стил, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Световно културно и природно наследство
|Име =
{{дребно|Villa d'Este}}
|име_ЮНЕСКО = Villa d'Este, Tivoli
|кутияширина =
|максширина =
|Картинка =
|Картинка_описание =
|Място = {{ITA}}
Ред 14:
|Регион = Европа
|Координати = {{coord|41|57|50.1|N|12|47|46.5|E|}}
|Година = 2001
|Разширение =
|Застрашен =
}}
'''Вила д'Есте''' ({{lang-it|Villa d'Este}}) е ренесансова вила в [[Италия]], в град [[Тиволи]], на около 30 километра от [[Рим]]. Архитектурно-парковият комплекс включва дворец и огромен ландшафтен парк с множество фонтани, обявен за един от най-красивите паркове в [[Европа]].
== История==▼
Вила д'Есте е построена по заповед на кардинал [[Иполито II д’Есте]], син на [[Алфонсо I д’Есте]] и [[Лукреция Борджия]]. Кардиналът е назначен за губернатор на Тиволи през 1550 г. от папа [[Юлий III]]. Пристигайки в Тиволи кардинал д′Есте се настанява в губернаторската резиденция, която се помещава в стар бенедиктински манастир. Изтънчен естет и сибарит, кардинал д′Есте решава да превърне манастира в разкошна извънградска вила. Работата по преустройството е възложена на неаполския архитект и археолог [[Пиро Лигорио]], който по това време проучва [[Вила Адриана]], и на инженера Алберто Галвани. С декорацията на интериеора през 1563 – 1572 г. са ангажирани Джироламо Муциано, Ливио Агрести и Федерико Дзуккаро. Залите са украсени с холандски гоблени, гипсови украси, фрески, и антични статуи. Вилата е открита официално през септември 1572 г., като за откриването пристига и папа [[Григорий XIII]].▼
▲== История ==
След смъртта на кардинал Иполито ІІ′Есте (2 декември 1572 г.) вилата преминава в собственост на [[Род Д'Есте|неговите наследници]]. При кардинал [[Риналдо д'Есте (1618 – 1672)|Риналдо д'Есте]] се извършва мащабна реконструкция на парка на вилата. През 1660—1670 г. великият скулптор [[Джовани Лоренцо Бернини|Бернини]] създава фонтаните „Големият бокал“ (Bicchierone) и „Орган“ (Organ). През [[XVIII век]] вилата запустява за продължителен период и част от нейните антикварти колекции и антични статуи са изгубени, а през 1814 г. преминава в собственост на австрийския император [[Франц II|Франц II Хабсбург]]. Последен собственик на вилата преди [[Първата световна война]] е [[ерцхерцог]] [[Франц Фердинанд]]. ▼
▲Вила д'Есте е построена по заповед на кардинал [[Иполито II д’Есте]], син
▲След смъртта на кардинал Иполито ІІ′Есте (2 декември 1572 г.) вилата преминава в собственост на [[Род Д'Есте|неговите наследници]]. При кардинал [[Риналдо д'Есте (1618 – 1672)|Риналдо д'Есте]] се извършва мащабна реконструкция на парка на вилата. През
През 1918 г. вилата преминава в собственост на италианската държава и след реставрация е открита за посещения. След края на [[Втората световна война]], по време на която вилата пострадва при бомбардировки, е извършена мащабна реставрация. През 2001 г. е обявена за част от световното културно наследство под закрилата на [[ЮНЕСКО]], а през 2007 г. паркът на вилата е обявен за „Най-красивият парк на Европа“. <ref name>http://www.tibursuperbum.it/ita/monumenti/villadeste/Premio.htm.</ref>.
== Вилен комплекс ==
[[Файл:000910 tivoli v d este 18 organo.jpg|thumb|240px|Фонтанът на Органа]]
В комплекса на Вила д'Есте се намират триетажният губернаторски дворец, чиято фасада е обърната по посока на Рим. Фасадата е с характерни лоджии, с две стълбища, които се спускат в парка, украсен с антични статуи, открити при разкопките на Вила Адриана. Най-известните обекти в парка са фонтаните : „Четирите дракона“, „Сибила“, „Орган“, „Пегас“, „Европа“, „Големият бокал“, „Алеята на стоте фонтана“. В парка се намират и пещерите на Венера и Диана.
== Бележки ==
<references/>
== Литература ==
* Coffin, David R., ''The Villa D'Este At Tivoli'', 1960.
* Lamb, Carl, ''Die Villa d’Este in Tivoli. Ein Beitrag zur Geschichte der Gartenkunst''. Prestel, München 1966.
* Cartocci, Sergio,
* Dal Maso, Leonardo B. ''The villa of Ippolito II d'Este at Tivoli'', 1978.
* Barisi, Isabella, ''Villa d’Este''. De Luca, Roma 2003, ISBN 88-8016-515-1.
| |||