Католицизъм в България: Разлика между версии

{{обработка|оправяне на стила}}

'''[[Католицизъм|Католицизмът]]''' е четвъртото по численост (48 945) вероизповедание в [[България]] след [[Българска православна църква|православното християнство]] (4 374 135), [[Ислям в България|исляма]] (577 139) и [[Протестантство в България|протестантството (евангелското християнство)]] – 64 476.<ref>http://censusresults.nsi.bg/Reports/2/2/R10.aspx</ref>

 

** [[Никополска епархия]] (на латински: ''Dioecesis Nicopolitanus''), обхващаща [[Северна България]], с епископ [[Петко Христов]]; [[катедрала]]: „[[Свети Павел от Кръста (катедрала)|Свети Павел от Кръста]]“ в [[Русе]]

 

В англоезичната литература католиците по източния обред понякога са наричани ''грекокатолици'', а в българската - ''униати''.

 

* католици: 79&nbsp;000 ''(Според преброяване на [[НСИ]] през 2011 г. – 48 945)''

* свещеници: 52

* монаси: 43 (в това число йеромонасите)

* монахини: 87

През 864 година България приема като държавна религия християнството от [[Константинополската патриаршия]]. Запазена е и обширна кореспонденция на българския покръстител [[княз Борис I]] и с папа [[Николай I (папа)|Николай I]]. По това време между източното и западното християнство има вече сериозни догматични разногласия, но разделението между Рим и Константинопол ще стане факт близо два века по-късно с [[Великата схизма|Велика схизма]] от 1054 г.

 

През 1204 г. [[цар Калоян]] сключва [[Калоянова уния|уния]] с Римската църква и папа [[Инокентий III]] изпраща [[палиум]] (знак за пълномощията на духовния им сан) до българските архиепископи и епископи. Всички български епископии стават диоцез на [[Католическа църква|Римокатолическата църква]]. През 1235 г. на всеправославния събор в [[Лампсак]] при царуването на [[Иван Асен II]] унията с папата е разтурена и Българската църква се завръща в лоното на православието, а папските епископии остават да действат формално като [[титулярен епископ|титулярни]].

 

Обръщането на павликяните от Северна България в католицизма започва малко преди 1610 г., а на тези от Южна България от 1623 г. и завършва за около 50 години и за едните, и за другите. В докладите на католическото духовенство в България от този период (1618 – 1680) се споменават поименно около 40 селища (включително и големите градове), имащи отношение към католицизма.

 

 

На 1 март 1677 г. отец [[Стефан Княжевич]] е ръкоположен за Софийски архиепископ. Поради жестокото потушаване на [[Чипровското въстание]] хиляди католици са прогонени от родните си места. В писмо от 8 май 1689 г., Княжевич пише, че [[Чипровци]] в края на 1688 г. е бил напълно разорен. Католиците се преселват предимно на запад и на север, към области доминирани от християни. Два са били основните маршрути на бежанците съпровождани от въстаническите чети. Първият, през [[Стара планина]] на запад до [[Славония]], изминали 600-те от дружината на [[Георги Пеячевич]] с още по-голям брой жени и деца. Може да се предположи, че са били общо около 1200 – 1800 човека. Вторият, на север, през река [[Дунав]] във [[Влашко]] начело с архиепископ [[Стефан Княжевич|Стефан Кнежевич]] и копиловчаните братя Никола и Гюра Качамага изминали по отчета на архиепископ Кнежевич 3000 човека<ref name="Cholakov">[http://www.kroraina.com/knigi/chipr/index.html Петър Чолаков, Чипровското въстание 1688 г.]</ref>. Последните се заселват в областта [[Банат]].

През [[1751]] г. [[Светия престол|Рим]] провожда за глава на епархията епископ [[Никола Пулиеси|Никола Пулиези]] с трима мисионери от конгрегацията на [[баптистини]]те, основана в Рим през 1750 г. в чест на Св. [[Йоан Кръстител]]. С това се поставя началото на ново опит за обновление дейността на католическите мисии в България. През [[1767]] г. епископ Пулиези е назначен за [[Дубровник|Дубровнишки]] епископ и на негово място идва [[Себастиано Цанела|Себастиан Канепа]], от същия орден, ръкоположен за епископ в [[Цариград]] на [[12 юни]] [[1768]] г., той не успява да управлява дълго; починал от простуда в с. [[Ореш]] през януари следващата [[1769]] г.

 

 

С декрет на папа Пий VI от 1781 г. била закрита Българската францисканска провинция и Никополската епархия била поверена на [[Пасионисти (конгрегация)|конгрегацията на отците ''пасионисти'']]. Един от първите монаси – пасионисти е отец [[Франческо Мария Ферери|Франциск Ферери]], който е избран за епископ след смъртта на епископ Гайдаджийски. Едва през [[1838]] г. по време на епископ [[Джузепе Молайони|Йосиф Молайони]] местопребиваването на Никополския епископ се връща в България – в Белене.

По време на управлението на епископ [[Анджело Парси]] (след [[1848]] г.) католиците добиват право да строят църкви и в годините между [[1852]] и [[1860]] са въздигнати храмовете в павликянските села [[Лъджене]], [[Ореш]] и [[Белене]], осветени от него самия. По силата на предписанията за религиозните свободи на [[Хатихумаюн]]а от [[1856]] г. в Букурещ биват поръчани и първите камбани в епархията – две за село Белене и по една за [[Трънчовица]] и Лъджене. През [[1857]] г. епископът поръчва още две във [[Виена]], които подарява на село Ореш.

 

 

==== Софийско-пловдивската епархия през XVIII-XIX век ====

С грижа за промяна на това положение през [[1835]] г. Рим поверява управлението на Южната епархия на отците лигуористи (или редемптористи от конгрегацията на Св. Алфонс Лигуори). Като знак за промените към добро през времето на пребиваването на събратята лигуористи ([[1836]] – [[1840]]) трябва да се приема и възвръщането на седалище на епархията в Пловдив. Под ръководството на отец [[Иван Птачек|Птачек]] започнала голямата реформа по въвеждането на грегорианския календар, на мястото на юлианския, който дотогава бил в употребление сред католическата общност в епархията. Ревностният управител успял да наложи да не се работи по празниците, въвел публичните религиозни шествия за големите църковни дни, подел упорита борба срещу лихварството, като лихварите заплашвал с тежки църковни наказания, непримирим бил срещу пиянството и мн. др.

 

 

Негов наследник, също капуцин, e епископ [[Франческо Рейнауди]], ръкоположен през [[1868]] г. Управлението му съвпадна с най-драматичните в новата българска история събития: епископ Рейнауди е застъпник на въстаници пред властите през [[1876]] г.; през Руско-турската война организирал медицинска помощ на ранените руси, българи, турци и гърци. Той отказва да изпълни заповедта на [[Сюлейман паша|Сюлейман Паша]] да напусне Пловдив заедно със свещениците си, защото градът ще бъде опожарен. Той остава със свещениците си и също насърчава своето папство да не напуска града. За човеколюбивата му дейност през войната бил награден от руския император с орден „Св. Ана“. С поемането на епархията основал семинария и голямо сиропиталище. След [[Освобождение на България|освобождението]] до него се допитвала Европейската комисия по изработването на Румелийския [[Органически устав на Източна Румелия|органически устав]]. Рейнауди е депутат „по право“ в [[Областно събрание на Източна Румелия|Областното събрание]] на [[Източна Румелия]] и когато областното събрание започнало да работи, на три пъти бил избиран за негов почетен председател.<ref> [http://www.duma.bg/node/77132 в.”Дума“ – Италиански следи в Пловдив ]</ref>

Тези нови елементи водят до създаване на нови католически енории в градовете и новообразуваните католически села.

==== Никополската епархия след Освобождението ====

В началото на [[1883]] г., по времето на папа [[Лъв XIII]], [[Светия престол]] променя статута на Никополската епархия; отделя Влашко от юрисдикцията на Никополския епископ и формира самостоятелна архиепископия. За първи Букурещки архиепископ е назначен дотогавашният Никополски епископ [[Иняцио Паоли|Паоли]], а духовен глава на вече побраната в политическите граници на княжеството Никополска епархия става епископ [[Иполито Агосто|Иполит Луи Агосто]]. Той основава католическа семинария в Русе, с негова помощ са построени катедралата „[[Свети Павел от Кръста (Русе)|Свети Павел от Кръста]]“ в Русе, църквата „[[Непорочно зачатие на Дева Мария (Варна)|Непорочно Зачатие на Дева Мария]]“ във [[Варна]] и храмове в новосъздадените католически села [[Драгомирово (Област Велико Търново)|Драгомирово]], [[Бърдарски геран]], [[Гостиля]] и [[Асеново (Област Плевен)|Асеново]].

 

 

==== Софийско-пловдивската епархия след Освобождението ====

 

Католическите мисионери в България - ръководителят на колежа „[[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Свети Августин]]“ [[Жерве Кенар]] и колегата му [[Херман Гислер]] - извършват истински подвиг за България след края на [[Първата световна война]]. Без тяхната намеса България е щяла да остане с граница до [[Стара планина]]. Цялата южна част на страната e щяла да станат гръцка. Заради техния принос в полза на България цар [[Борис III]] след години ги нарича ''„забравените защитници на България“''<ref>[http://www.168chasa.bg/Article/6334091 С 300 000 злaтни лева pодният Рокфелер откупува Южна Бългаpия в Ньой]</ref>. Духовниците съдействат за намаляване на репарациите на България от 12 на 2,5 милиарда франка, чрез организиране на мощна пробългарска кампания в навечерието и по време на подписването на [[Ньойския мирен договор]].

 

През [[1916]] г. за епископ на викарията е избран българин. Епископ [[Винкенти Пеев|Пеев]] е въведен в епископски сан на 2 март 1913 г. Той е духовно израснал в традициите на обществото на отците капуцини. По негово време представители на католическата интелигенция в България се събират на конгрес в София и решават да издават католически орган. На 8 май 1924 година е издаден първият брой на вестник „[[Истина (католически вестник)|Истина]]” на български език.<ref name=":10">[https://draganbachev.wordpress.com/2013/09/13/епископ-викенти-пеев-възпитаник-на/ Ваташки Р., „Епископ ВИКЕНТИ ПЕЕВ – възпитаник на Ориенталския капуцински институт” в Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Ангел Кръстев и 20-годишнината от създаването на специалност „Теология” в Шуменския университет, Шумен 2013, с. 277-291.]</ref>. Католическият печат по време на неговото управление изживява своя разцвет. Безспорна заслуга за това има издателството „[[Българска католическа книжнина#Издателство „Добър печат“|Добър печат]]“ ръководено от отец д-р [[Дамян Гюлов]]. Изданията му - [[Истина (католически вестник)|седмичника „Истина“]], годишния календар „[[Св. Св. Кирил и Методий (католически календар)|Св. Св. Кирил и Методи]]“ и десетки книги се ползват с много добър прием сред католическото население. Отец [[Козма Гюлов]] прави постъпки в началото на 40-те години с присъединяването на [[Южна Добруджа]] към [[България]] като предлага правителството да уреди землища за заселване на нови католически села там, поради прекомерното разрастване на католическите села около град [[Пловдив|Пловдив.]]

 

[[Чирпанското земетресение]] поразява жестоко и католиците в пловдивските села. Църквите, училищните сгради, болниците в Генерал Николаево и Пловдив и много частни домове са изцяло или частично разрушени. Със средства отпуснати от Ватикана като помощ за пострадалото от земетресението католическо население в Пловдив и селата наоколо арх. [[Камен Петков (архитект)|Камен Петков]] проектира нови църкви в селата [[Раковски (град)|Генерал Николаево]], [[Раковски (град)|Секирово]], [[Белозем]], [[Раковски (град)|Парчевич]] и [[Борец (село)|Борец]].

 

 

==== Униатството след Освобождението ====

Берлинският договор (1878) не засяга източнокатолическото население, останало в своята цялост главно в етническите земи на българите в границите на Турция. Но ръководството на духовните дела от един център вече е неефективно поради разстоянията и несигурните пътища в империята. Налага се през 1883 г. Македония и Тракия да бъдат разделени на две отделни в административното си управление църковни области с отделни епархии - [[Македонски български апостолически викариат]] и [[Тракийски български апостолически викариат]], а за представителството на Католическа църква от източен обред в Цариград Рим предвижда и архиепископ на новообразуваната [[Цариградска българска архиепархия]]. За архиепископ със седалище в Цариград е назначен наследилият епископския престол на монсеньор Попов, монсеньор [[Нил Изворов]]. За Тракия и България, със седалище в Одрин, като титулярен Хевронски епископ и апостолически наместник е назначен монсеньор [[Михаил Петков]], а за апостолически наместник на Македония – монсеньор [[Лазар Младенов]] със седалище в Солун. Назначените епископи на Тракия и Македония са първите католически владици с католическо богословско образование и възпитание.

 

 

Кризата в Католическата църква от източен обред идва като следствие на войните – бежанците българокатолици от Тракия и Македония се разпръсват сред православното население в България. Тежки затруднения възникнат от уреждането на юридическия статут на Католическата църква от източен обред в пределите и според законите на българската държава, уреждането на пространството на нейния диоцез, статутът на нейното духовенство и българското му поданство, законоположенията за въздигане на източнокатолическите храмове и пр.

 

Основна заслуга за стабилизирането и устрояването на църквата в пределите на българската държава и преодоляването на кризата имат усилията на българското източнокатолическо духовенство, както и помощта на Рим. През [[1921]] г. като пратеник на Източната конгрегация архиепископ [[Исая Пападопулос]] подпомага подетото административно преустройство в новите условия, според което трите епархии от Турция – Цариградска, Одринска и Солунска – се закриват и се образува една със седалище в София. С негова помощ и с помощта на папа [[Бенедикт XV]] през [[1922]] г. започва изграждането на софийската източнокатолическа църква „Успение Богородично“ и енорийския дом като интеграционен център на униатите в България.

 

До завършване на преговорите на [[Парижката мирна конференция]] новите власти в България използват връзки на Католическата църква в България за постигане на изгодни условия. Архиепископ Ронкали оказва подкрепа на българската делегация за преговорите на конференцията. През есента на 1946 г. [[Кимон Георгиев]], [[Васил Коларов]] и тогавашния директор на френския колеж в Пловдив отец [[Озон Дампера]] го посещават в Апостолическата нунциатура в Париж. Същевременно той използва връзки си и своето влияние да неутрализира антибългарската пропаганда и апетитите на Гърция.<ref>[http://www.politika.bg/article?id=32515 Българският папа]</ref>

 

==== Католически процеси ====

{{основна|Католически процеси}}

Комунистическият режим поставя рязка граница в историята на католическата църква в България. През [[1950]]-[[1952]] г. срещу повече от 57 души, сред които висшето духовенство, свещеничеството и миряни от католиците от двата обреда, са оганизирани [[Католически процеси|съдебени процеси]] по обвинение в участие в „шпионска и заговорническа католическа организация“. Процесът завършва с шест смъртни и множество други присъди с големи срокове затвор и с пълна конфискация на имуществото на католическата църква с Указ № 88 на президиума на нс от [[1953]] г.

==== По време на тоталитаризма ====

 

 

От 3 до 10 ноември 1976 г. на посещение в България е кардинал [[Агостино Казароли]], за да се запознае с положението на католическите общности. Той посещава и трите епархии. В състава на делегация е включен и отец [[Георги Елдъров]]. Като резултат от затоплянето на отношенията, на някои новоръкоположени свещеници им е разрешено да продължат образованието си в Рим.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>

През 1979 г. папа [[Йоан Павел II]] реорганизира Католическата църква в България и основава Софийско-Пловдивска епархия на мястото на викариата.

 

[[Файл:V Bulgaria, Nazaret, Israel, 2017.jpg|дясно|мини|150п|„Св. Богородица – Врата небесна“]]

След падането на комунистическия режим на [[10 ноември]] [[1989]] г. част от недвижимо имущество на католическата църква в България е възстановено със специален Закон за възстановяване собствеността върху конфискуваните с Указ № 88 на президиума на Народното събрание от 1953 г. (необнародван) недвижими и движими имоти, принадлежащи на католическата черква в пределите на Народна република България. Собственността на сградите на католическите колежи и болници не е възстановена. В България започва да действа [[Междуритуална епископска конференция в България|Междуобредна епископска конференция]] - ръководното тяло на Католическата църква в България, състоящо се от епископите на католически епархии и включващо в състава си епархиите с латински и източен обреди. През декември 1991 г. започва да излиза продължителят на идеите на в-к „Истина“ – [[Истина-Veritas|вестник „Истина-Veritas”]]. През 1993 г. е създадена благотворителна организация „[[Каритас България]]“.

== Обучение на католическия клир ==

{{основна|Българи в Италия#Обучение на Българския католически клир}}

 

 

След Първата световна война семинариите останали извън територията на България са затворени или са преместени в България. Така възникват и съществуват до 1950 г. семинариите в Ямбол, Стара Загора и Пловдив, които основно обучават свещеници по източно-католическото вероизповедание. Обучението на католическия клир по латинския ритуал е основно в Италия. По-висока степен на образование духовниците получават в висши богословски училища в Италия и Франция.

 

{{основна|Католически ордени по българските земи}}

 

 

По времето на тоталитаризма чужденците-членове на католическите ордени са изгонени от България. На българите-членове на ордените им е било забранено да приемат нови членове в своите редици. Не им е разрешавано да развиват дейности извън църквите и манастирите. С годините членовете на монашеските ордени в България намаляват.

В миналото вътрешните декоративни особености на католическите катедрали и големите енорийски църкви в България са следвали внимателно замислена схема, която обикновено e започвала от входа и се e развивала във вътрешността до достигане на олтара, но тази унифицирана схема избледнява при модерния и особено при пост-модерния архитектурни стилове. Срещаните стиловете на декорация на католическите храмове в България са основно два вида - „[[Библия за миряните]]“ и „[[Модернизъм (архитектура)|Модернизъм]]“.

 

Отговорни постове към [[Свети престол|Светия престол]] са заемали следните български католици:

* проф. [[Йосиф Гагов]] - дългогодишен преподавател в Папския богословски факултет „Серафикум“ и основател на българската секция на радио „Ватикана“.