Кръстосване: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 1:
{{без източници}}
{{Обработка|форматиране}}'''Кръстосването''' (в най-широк смисъл) представлява полово размножаване, при което се съединяват гаметите на два генетично различни родителя. При растенията е прието (макар и без особени биологични основания) кръстосването между индивиди от различни видове да се нарича хибридизация, а това между индивиди от един и същи вид - кръстосване. Изкуственото кръстосване е възникнало като част от селекционната дейност, целяща да получи желани [[генотип]]ове при растения и/или животни, комбинирайки качествата на родителите.
[[Мендел]] въвежда термините "монохибридно" и "полихибридно" кръстосване (на английски monofactorial и polyfactorial crossing), което е практическо название, показващо колко признака се отчитат при кръстосването.
При монохибридното кръстосване, например, се отчита само един признак (в случая с Мендел, или баграта на семената при граха, или баграта на цветовете).
При хомозиготни родители (т.е. наследствено "чисти") в първото поколение (F1) доминира признакът на единия родител, при това без значение от кой пол е (т.е., кой индивид се използва за бащин и кой за майчин). За по-подробно обяснение вж. "[[Закони на Мендел]]".
Монохибридно кръстосване
Грегор Мендел кръстосал, грах сорт с червени цветове с грах сорт с бели. В първо хибридно поколение, той получил само растения с червени цветове. Кръстосване, при което се унаследява една двойка алтернативни белези се нарича монохибридно. Мендел направил кръстоска с 22 сорта грах, който били налседствено чисти форми. Това са форми,който при кръстосване или оплождане дават себеподобни индивиди. Той извършил реципрочно кръстосване. Кръстосване при, което единият индивид се приема за женски, а другият за мъжки, а след това се извърши обратното белезите на мъжкия се припишат на женската, а белезите на женската на мъжкия индивид. И в двата случая той получил в F1 само индивиди с червен цвят.
Проявил се само червеният цвят. Мендел нарекъл гена, който определя [[алел]]а за червен цвят доминантен от (dominos) господстващ,главен. Той оставил растенията от F1
(първо хибридно поколение да се самоопрашат. Така в F2 се получило разпадане 3:1 т.е. на всеки 3 растения с червени цветове се срещало по едно растение с бял цвят. Появил се и втория белег, който той нарекъл рецесивен или отстъпващ.
Така Мендел открил една от най-важните особености на наследствеността нейната диксретност, т.е. че един белег може да се прояви или да не се прояви в зависимост от условията.
[[Категория:Генетика]]
|