Михайлово (област Стара Загора): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 15:
Село в област (окръг) Стара Загора, община Стара Загора. Разположено в Старозагорското поле на Горнотракийската низина, на 25 км югозападно от гр. Стара Загора. Селото се намира на надморска височина 150 м и обхваща площ от около 1250 дка с наклон на изток. В ниската част, по посока север-юг протича пресъхваща на места река, наричана Азмака.
В землището традиционно се отглеждат зърнени,фуражни и маслодайни
== История ==
Първите безспорно установени заселници в землището на селото са били траките
От тях са останали няколко могили в околностите,които са и единствените исторически следи наблизо. Намерени са част от колесница и ризница,които се съхраняват в Старозагорския исторически музей.За жалост,българите днес довършват делото на всички диви варвари,минали оттук през вековете и разрушили останките от всякаква древна история по тези земи.Така например, в най-високата западна част на селото,от четири могили едната се е слегнала силно вследствие на постоянното разораване с трактори, а в друга през 1959 г. е вкопано цяло водохранилище.Друга могила,наречена "Голямата могила",поради това,че заема най-високата точка в околността,също е напълно унищожена и вероятно след време ще изчезне съвсем,вследствие на многократно разкопаване,разораване и опожаряване.
Първите писмени сведения за селото се съдържат в турски регистри от 1590 г.,където се споменава под името Айнаджик. Счита се, че е едно от първите възникнали в по-ново време села в района.
Ред 27:
Счита се, че на 27 декември 1869 г. е основан таен революционен комитет с членове: Жельо Тодоров - председател,Кольо Тотев - касиер,Петко Велчев,Господин Станчев,Таньо поп Драганов, Жельо Петков Велчев,Ганьо Желев,Иван поп Желев и Жельо Иванов. Васил Левски е посещавал селото два пъти. До 1900 г. селото носи името Гьокпала ("синя дреха").
През 1877 г., по време на Освободителната Руско-турската война, при настъплението на Сюлейман паша,населението бяга масово от изстъпленията на турците в северна посока към Стара Загора, а впоследствие през Балкана към Дряново и Габрово. Катастрофалното събитие е запомнено като “Бозгунът”. При завръщането си напролет, след подписването на Санстефанският мирен договор, хората намират селото напълно унищожено – ограбено и изгорено.
През 80-те години на ХХ век дългогодишният учител и директор на училището Петър Велчев Нанчев за първи път събира материали и написва история на селото.Книгата е с обем 300 машинописни страници, но все още не е отпечатана в пълния и обем.Съдържа богата фактология с дати,имена и събития от последните 150 години свързани с хора,местности,пълен свод на родовете в селото, описание на местни обичаи,особеностите на диалекта,текстове на народни песни и др.Стилът е непосредствен,с характеристики от местния говор.Силно съкратено издание под заглавието “Летописна книга на село Михайлово, Старозагорско” излиза в ограничен тираж през 1999 г. в Стара Загора.
== Обществени институции ==
Ред 55:
Населението понастоящем е силно застаряващо и се състои от около 300 души. Част от работещите жители отиват с влак на работа в Стара Загора и се връщат в същия ден, благодарение на железопътната гара, открита през 1902 г., която заема възлово положение на пресечната точка на линиите Бургас-София и Русе-Подкова.
В селото има интернет с постоянен достъп.
== Външни препратки ==
{{Община Стара Загора}}
[[Категория:Села в област Стара Загора]]▼
{{Мъниче селища в България}}
▲[[Категория:Села в област Стара Загора]]
| |||