|
• Тежки загуби и разрушена [[кувейт]]ска и [[ирак]]ска инфраструктура <br/>
• Създаване на иракска безполетна зона
| страна1 = '''Коалиционни сили'''<br/> [[КартинкаФайл:Flag of the United States.svg|20px]] '''[[САЩ]]'''<br/>[[КартинкаФайл:Flag of the United Kingdom.svg|20px]] '''[[Великобритания]]'''<br/> [[КартинкаФайл:Flag of Kuwait.svg|20px]] '''[[Кувейт]]'''<br/> [[КартинкаФайл:Flag of Saudi Arabia.svg|20px]] '''[[Саудитска Арабия]]'''<br/> [[КартинкаФайл:Flag of France.svg|20px]] '''[[Франция]]'''<br/> <hr> [[КартинкаФайл:Flag of Italy.svg|20px]] [[Италия]]<br/> [[КартинкаФайл:Flag of Canada.svg|20px]] [[Канада]]<br/> [[КартинкаФайл:Flag of Egypt.svg|20px]] [[Египет]]<br/> [[КартинкаФайл:Flag of Syria.svg|20px]] [[Сирия]]<br/> [[КартинкаФайл:Flag of Morocco.svg|20px]] [[Мароко]]<br/> [[КартинкаФайл:Flag of the United Arab Emirates.svg|20px]] [[ОАЕ]]<br/> [[КартинкаФайл:Flag of Pakistan.svg|20px]] [[Пакистан]]<br/> [[КартинкаФайл:Flag of Oman.svg|20px]] [[Оман]]<br/> [[КартинкаФайл:Flag of Qatar.svg|20px]] [[Катар]]<br/> [[КартинкаФайл:Flag of Bangladesh.svg|20px]] [[Бангладеш]]<br/><small>'''и други с недиректно участие'''</small>
| страна2 = [[КартинкаФайл:Flag of Iraq, 1991-2004.svg|{{{1|25px}}}|borderръб|]] '''[[Ирак]]'''<br/> <small>'''подкрепяни от:'''</small><br/> [[КартинкаФайл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|borderръб|20px]] [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФР Югославия]]<br/> [[КартинкаФайл:Flag of Brazil.svg|20px]] [[Бразилия]]
| командир1 = [[КартинкаФайл:Flag of the United States.svg|20px]] [[Джордж Уокър Буш]]<br/>[[КартинкаФайл:Flag of Kuwait.svg|20px]] [[Джабер III ал-Ахмед ал-Джабер ал-Сабах]]<br/>[[КартинкаФайл:Flag of the United Kingdom.svg|20px]] [[Джон Мейджър]]<br/>[[КартинкаФайл:Flag of the United Kingdom.svg|20px]] [[Маргарет Тачър]]<br/>[[КартинкаФайл:Flag of Saudi Arabia.svg|20px]] Фахд бин Абдулазиз Ал Сауд<br/>[[КартинкаФайл:Flag of France.svg|20px]] [[Франсоа Митеран]]
| командир2 = [[КартинкаФайл:Flag of Iraq, 1991-2004.svg|{{{1|25px}}}|borderръб|]] [[Садам Хюсеин]]
| сила1 = 700,000
| сила2 = 650,000
'''Войната в Персийския залив''' е конфликт между [[Ирак]] и обединените (коалиционни) сили на 34 държави, водени от [[САЩ]]. Войната започва с иракската инвазия в [[Кувейт]] през август [[1990]] г. Резултатът от войната е убедителната победа на коалиционните сили, които изтласкват иракските сили от Кувейт на цената на минимални жертви. Главните битки по земя и въздух се водят на територията на Ирак, Кувейт и съседна [[Саудитска Арабия]]. Войната не обхваща други страни, въпреки че иракски ракети засягат [[израел]]ски градове.
== Предистория на войната в Кувейт ==
[[КартинкаФайл:Operation Desert Storm.jpg|мини|leftляво|Схема на военните действия]]
Инвазията в Кувейт, известна също като войната в [[Ирак]] и [[Кувейт]], е един сериозен конфликт между Република Ирак и държавата Кувейт. Изразява се в седем месечната окупация на Кувейт, която впоследствие довежда до пряка военна намеса на САЩ.
През 1990 г. Ирак обвинява Кувейт за кражба на иракския петрол и за добиване на количество по-голямо от позволеното.
Според някои изследователи причините за иракския ход са няколко, включително неспособността на Ирак да изплати на Кувейт повече от $ 14 милиарда, които са използвани за финансиране на ирано-иракската война и кувейтското свръх производство на петрол, което води до спад на приходите за Ирак.
От гледна точка на Ирак кувейтското правителство проявява агресия и всъщност това е икономическа война. Според Х. Шулер „американците трябва да оценят икономическото и психологическото значение, което имат петролните полета в Румайла за иракчаните, и защо експлоатацията им от Кувейт при високата производителност през 90-те години на ХХв е в ущърб на иракчаните.”
Анализатори на Близкия изток смятат, че Саддам Хюсеин използва петрола за прикритие на истинските си интереси – достъп до 320 км крайбрежна ивица на [[Персийския залив]].
Инвазията започва на 2.08 1990 г. и в рамките на два дни интензивна борба, повечето от кувейтските въоръжени сили или са били превзети от иракската републиканска гвардия или са избягали в съседна Саудитска Арабия и Бахрейн. След няколко дни Саддам Хюсеин обявява, че това е 19-та провинция на Ирак.
Кувейт е близък съюзник на Ирак по време на войната между Ирак и [[Иран]] и функционира като основно пристанище на страната, след като Басра е затворена заради сраженията. Въпреки това след края на войната, приятелските отношения между на двете съседни страни се обръщат в конфликтни поради икономически и дипломатически причини, чиято кулминация е иракската инвазия в Кувейт.
Кувейт финансира осем години войната на Ирак срещу Иран. Страната осигурява голяма икономическа помощ на Ирак и това се дължи на враждебните ирански действия срещу нея. Иран многократно се насочва към кувейтските петролни танкери. През 1984 г. и 1988 г. Иран осъществява атаки срещу Кувейт. До момента, в който ирано-иракската война приключва, Ирак не изразява финансова позиция за изплащане на $ 14 милиарда заем от Кувейт за финансиране на войната дори иска от Кувейт да опрости дълга.
Ирак твърди, че войната е възпрепятствана от възходът на персийското влияние в арабския свят. Въпреки това, нежеланието на Кувейт да опрости дълга създава напрежение в отношенията между двете арабски страни. В края на 1989 г. са проведени няколко официални срещи между кувейтския и иракския лидери, но те не са в състояние да прекъснат застоя в отношениятя между двете държави.
През 1988 г. в Ирак, тогава петролен министър, Исам Ал-Чалаби, говори за едно по-нататъшно намаляване на квотата на петролното добиване на членовете на ОПЕК. Той твърди, че високите цени на петрола ще помогнат на Ирак да увеличи приходите си и да изплати дълга си.
Кувейт е по-малко засегнат от цените на суровия петрол и през 1989 г. иска ОПЕК да увеличи общия таван на страната за производство на петрол с 50% . През 1980-те, Кувейт добива значително количество петрол над определената от ОПЕК квота, което предотвратява покачването на цените на петрола.
Липсата на консенсус сред членовете на [[ОПЕК]] подкопава усилията на Ирак да възстанови икономиката си. Според бившия иракски външен министър Тарик Азиз, „всеки един американски долар спад в цената на барел петрол, причинява един милиард американски долари спад в годишните приходи на Ирак, което задейства една остра финансова криза в [[Багдад]]”. Между 1985 г. и 1989 г. Ирак губи по 14 милиарда годишно заради стратегията на Кувейт за цената на петрола. Кувейт отказва да намали производството си на петрол и това действие Ирак разглежда като акт на агресия срещу него.Все по-напрегнатите отношения между Ирак и Кувейт се задълбочават още повече, когато Ирак твърди, че Кувейт добива петрол в областта на Ирак в [[Румайла]]. Спорът над областта Румайла започва през 1960 г., когато декларация на [[Арабската лига]] бележи границата между Ирак и Кувейт на 2 мили северно от най-южния върх на областта Румайла. Обикновено при общи петролни полета между различни държави съществуват споразумения за експлоатирането на ресурсите. В повечето такива случаи участниците си разделят разходите за производството и приходите като парите са право пропорционални на процентите на собственотта. Ирак и Кувейт нямят такова споразумение – двете страни се стремят да добият колкото се може повече петрол, много над определените от [[ОПЕК]] квоти. Една трета от петролните кладенци на Ирак се намират в [[Румайла]]. По време на ирано-иракската война, иракските операции за добив на петрол намаляват, докато тези на Кувейт се увеличават. През 1989 г., Ирак обвинява Кувейт за използването на усъвършенствани техники за сондиране, които могат да добиват повече петрол от областта Румайла. Според Ирак Кувейт е откраднал иракски петрол на стойност $ 24 милиарда и иска обезщетение. Кувейт съответно отхвърля обвиненията и ги определя като фалшива иракска маневра за оправдаване на военните действия срещу него.На 25 юли 1990 г., само няколко дни преди иракската инвазия, ОПЕК заявява, че Кувейт и [[Обединените арабски емирств]]а се съгласяват на предложението за ограничаване на дневната производителност на петрол до 1,5 млн. барела, като по този начин следва потенциално преодоляване на различията върху петролната политика между Кувейт и Ирак. По това време повече от 100,000 иракски войници са разположени по границата на Ирак.
=== Иракско-американски отношения ===
На 25.07.1990 посланикът на [[САЩ]] в Ирак се среща със [[Саддам Хюсеин]] и иска обяснение за разположените войски по границата с Кувейт, обяснява също, че отношенията между двете страни е препоръчително да останат приятелски; заявява, че Америка няма становище за арабско-арабски конфликти. [[Ейприл Гласпай]] заявява също, че „САЩ нямат намерение да започват икономическа война с Ирак”, това Саддам Хюсеин възприема като дипломатическа зелена улица за инвазия в Кувейт. По-късно на въпрос на британски журналисти „Защо са постъпили така?” американката отговаря: „Не смятахме, че ще стигне толкова далеч”. Според САЩ Ирак само искал да наложи натиск, за да му се опрости дълга.
== Инвазията ==
На 2 август 1990 г. [[Ирак]] започва инвазията в [[Кувейт]] с четири елитни иракски дивизии на Републиканската гвардия, включително и иракската армия.Основната цел на командосите, разположени на хеликоптери и лодки е да нападнат столицата на Кувейт, докато други части превземат летищата и двете авиационни бази.
В подкрепа на тези звена, иракската армия изпраща 2 ескадрили хеликоптери, чиято най-важна мисия е транспортиране и подкрепа на иракските командоси в столицата, и впоследствие да подкрепи сухопътните войски. Въпреки това, че Ирак разполага войските си по границата месец преди нападението, кувейтските въоръжени сили не са в бойна готовност. Първата индикация е от радар, който отчита движение на иракската армия на юг. Въоръжените сили на Кувейт се противопоставят, но са със значително по-малка численост.
Част от военноморските сили са могли да избегнат залавяне и унищожаване, а 20% от ВВС са изгубени.Въздушната битка с иракските хеликоптери във въздуха се е водила над столицата, нанасяйки тежки загуби на иракските елитни войски. Останалите 80% са били евакуирани в [[Саудитска Арабия]] и [[Бахрейн]].
Отново на 02.08.1990 Ирак обявява Кувейт за своя 19-та провинция. Според американския президент [[Джордж Х. У. Буш]] Ирак възнамерява да нападне Саудитска Арабия и така да вземе контрола над световните запаси на петрол в свои ръце. Организира се международна коалиция срещу окупацията на Кувейт, която цели да върне статута му на суверенна държава и да предотврати появата на световен конфликт. Съветът за сигурност на [[ООН]] издава резолюция, с която налага икономически санкции на Ирак.
В края на първия ден от инвазията, само малки части на съпротивата са останали в страната. До 3 август последните военни части отчаяно се опитват да забавят действията на иракската армия и да защитят възможно най-много обекти в страната си. Въздушна база Али ал-Салим на ВВС на Кувейт е единствената база, все още непревзета на 3 август. На свечеряване, обаче, Али ал-Салим е окупирана от иракските сили. Оттогава е само въпрос на време, докато всички военни звена бъдат принудени да се оттеглят или да бъдат унищожени.
Последните няколко кувейтски резервни части на 35-та механизирана бригада, воюват до следобеда на 4 август, останали без боеприпаси и гориво, те са били принудени да се изтеглят обратно в Саудитска Арабия. Така на практика приключва военна съпротива срещу иракската инвазия.
=== 1991 година ===
В резултат на неспазените условия, определени с резолюция от Съвета за сигурност на ООН, за изтегляне на иракските войски от кувейтската територия, на 24.02.1991 започва операция [[„Пустинна буря”]]. В нея вземат участие 230000 американски военнослужещи. Армията на международните сили е разделена на две – едната част е разположена на западната граница на Кувейт, а втората – на южната. Основната атака е бързо движение на частите от [[Франция]], [[САЩ]] и [[Великобритания]] от запад, което има за цел да прекрати връзките между иракските войски в Кувейт и техните бази в Ирак. През това време [[Саддам Хюсеин]] разполага голям брой войници и техника в Кувейт. Тези действия предизвикват изпращането на още 200000 американски войници в Саудитска Арабия. По нареждане на президента Буш е извършена една от най-масираните бомбардировки в историята, като целите са военни обекти в Ирак и Кувейт. Започва същинската война - коалиционните сили успяват да изтласкат иракската войска извън столицата само за 4 дни. Армията на Саддам Хюсеин е победена и принудена да се изтегли, тогава запалва над 700 петролни кладенци в северните части на Кувейт и така предизвиква една от най-страшните природни катастрофи на ХХ век. На 100-ния час след началото на войната президентът Буш обявява примирие и на 06.04.1991 г. е сключен мир.
== Резултат ==
В операция Пустинна буря както е официалното име на акцията, участват малко над 532 000 американски войници. По време на бойните действия загиват 292 от тях, а 467 са ранени.
Повече от 600 кувейтски кладенци петрол са подпалени от иракските сили, причинявйки значителни екологични и икономически щети в Кувейт. Петролните пожари са причинени от победената и принудена да се изтегли иракска армия
В изгнание е кувейтското кралското семейство и други бивши държавни служители. Започва международна кампания за убеждаване на други страни да окажат натиск върху Ирак, за да освободи Кувейт. Съветът за сигурност на ООН приема 12 резолюции, изискващи незабавно изтегляне на иракските сили от Кувейт, но без резултат.
По време на седем месечната иракската окупация, силите на Саддам Хюсеин разграбват огромното богатство на Кувейт и има и съобщения за нарушения на човешките права. Според някои независими организации, на около 600 кувейтски граждани са отвлечени в Ирак. Проучване от 2005 г. разкри, че иракската окупация има дългосрочно неблагоприятно въздействие върху здравето на кувейтското население.
<!--
[[Категория:История на Кувейт]] -->
[[Категория:Политика на Кувейт]]
[[Категория:Войни на Ирак|Персийски залив]]
| 