Отваря главното меню

Промени

м
интервал; козметични промени
[[FileФайл:Kyrgyzstan rus.png|мини|300п|Карта на Киргизстан]]
'''[[Киргизстан]]''' е [[Централна Азия|централноазиатска страна]] приблизително в центъра на [[Евразия]]. Киргизстан има високопланински релеф, а най-забележителните ѝ географски обекти са планинската верига [[Тян Шан]] и езерото [[Исък Кул]].
 
== Територия и граници ==
Киргизстан е най-малката по площ централноазиатска страна. Територията ѝ възлиза на на 198 500 квадратни километра. Разстоянието от най-източните до най-западните ѝ части е приблизително 900 километра, а от най-северните до най-южните – около 410 километра. Страната е заобиколена от [[Китай]] на изток, [[Казахстан]] на север, [[Узбекистан]] на запад и [[Таджикистан]] на юг.{{Sfn|Природна среда}}
 
Общата дължина на държавните граници е 3051 километра, от които 1224 километра е тази с Казахстан, 1099 километра с Узбекистан, 870 километра с Таджикистан и 858 километра с Китай.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2096.html#kg|title=Kyrgyzstan borders field listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 април 2013}}</ref>
 
== Топография ==
[[Файл:Peak Pobeda3.jpg|мини|300п|Връх Женгиш Чокусу, 7439 метра]]
 
Киргизстан е една от най-високопланинските страни в света. Средната ѝ [[надморска височина]] е 2750 метра, варираща от около 132 метра при Карадаря и 400 метра по [[Ферганската долина]], до 7439 метра при Женгиш Чокусу (Победа), най-високият връх в страната.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2020.html#kg|title=Kyrgyzstan elevation extremes field listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 април 2013}}</ref> Близо 90% от територията на Киргизстан се намира на 1500 метра над морското равнище. Планинската верига [[Тяншан]] доминира пейзажа в страна.{{Sfn|Природна среда}} От геологическа гледна точка, планините в региона са млади, което предопределя стръмни склонове и дълбоки долини.
 
На територията на Киргизстан съществуват 6500 ледника, които съдържат в себе си приблизително 650 милиарда кубични метра вода. Около високите върхове се събират значителни количества влага и множество потоци и малки реки текат през страната. Над 7000 квадратни километра от площта на Киргизстан се състои от езера, най-големите от които са [[Исък Кул]], [[Сонгкул]] и [[Чатър Кул]]. От всички над 2000 езера в страната, повечето се намират на надморска височина между 3000 и 4000 метра.{{Sfn|Топография и хидрография}} Само 6,5% от територията е годна за селскостопанска обработка, включително 0,3% постоянни насаждения.<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3</ref> Около 4% са заети от гори, които са изцяло държавна собственост и не са предвидени за дърводобив.<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7</ref>
 
== Климат ==
Климатът е континентален и се обуславя от три основни фактора – планинския терен, отдалечеността на страната от големи водни площи и разположението ѝ почти в центъра на [[Евразия]].{{Sfn|Климат}} Температурните амплитуди варират силно – средно -30° в планинските долини през зимата до средно 27° през лятото във Ферганската долина.<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 2-3</ref> Най-високата измерена температура е 44°, а най-ниската е -53,6°.
 
[[Файл:Issyk-Kul beach.jpg|мини|Брегът на Исък Кул]]
 
== Околна среда ==
Киргизстан не е била предвидена като промишлена зона и успява да избегне екологичните катастрофи, случили се в съседните бивши съветски републики.<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3</ref> Въпреки това хабенето на водните ресурси, изтощаването на почвите и вредни практики в селското стопанство увреждат околната среда. Добивът на злато и уран в източните части на страната освобождават отровни химикали в почвите и водите, а автомобилният трафик в по-големите градове допринася за замърсяването на въздуха. Необичайно честите [[свлачища]], [[лавини]] и [[наводнения]] през 2004 година са приписани на топенето на глетчерите, породено от [[глобално затопляне|промените в световния климат]].<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3</ref> Въпреки това замърсяването от промишлени източници е локализирано.
 
== Жив свят ==
За първи път застрашените видове, обитаващи Киргизтан, са вписани в Червената книга на СССР през 1974&nbsp;г., след като местното правителство предоставя списък на застрашените видове. През следващите години списъкът става по-голям, а сведенията за застрашените видове повече. Така през 1985&nbsp;г. е издадена Червената книга на Киргизката ССР, в която са включени 13 вида и подвида бозайници, 20 вида и подвида птици, 3 вида влечуги, 2 вида риби, 5 вида насекоми и 65 вида висши растения. Първата Червена книга на Киргизтан е публикувана едва през 2005&nbsp;г. Списъкът със застрашените видове е разширен и днес той включва 6 вида гъби, 89 висши растения, 18 членестоноги, 7 риби, 2 земноводни, 8 влечуги, 53 птици, 26 вида бозайници<ref>{{cite web|url=http://www.nature.kg/index.php?option=com_content&view=article&id=71&Itemid=44&lang=ru|title=Красная книга Кыргызстана |publisher= Государственное агентство охраны окружающей среды и лесного хозяйства при правительстве Кыргызской республики |accessdate=17 май 2013}}</ref>.
 
[[FileФайл:Uncia uncia 2.jpg|мини|Барс]]
 
Сред неофициалните символи на страната са два изключително редки както за света, така и за страната растение и животно. [[Барс|Снежният барс]] е високопланинската котка, която в миналото е обитавала голяма част от страната, но днес популацията на вида е ограничена<ref>{{cite web|url=www.fergananews.com/articles/7510|title=Киргизия планирует провести Всемирный форум по защите снежного барса летом 2013 года |publisher= „Новый Регион – Азия“ |accessdate=17 май 2013}}</ref>. В южната част на страната се среща рядката {{bt-bullat|Ведрица на Едуард|Fritillaria eduardii}}, която е любимо за киргизите цвете и наричано от тях Айгул<ref>{{cite web|url=http://www.ekois.net/wp/?p=2555 |title=Баткенский цветок Айгуль. Легенда и реальность. |publisher= Саатбек Эгембердиев, Экологический Информационный Сервис — Кыргызстан |accessdate=17 май 2013}}</ref>.
 
В Киргизстан са обособени 83 особено охранявани природни територии с различен статут. Площта, която заемат, е около 800 хил. хектара и представляват около 4% от територията на страната. Охраняваните територии биват 6 държавни резервата или заповедника, 8 национални парка и 67 природни парка, които на свой ред биват от горски, ботанически, географски, многофункционален и ловен тип. В страната има и два биосферни заповедника, намиращи се под закрилата на [[ЮНЕСКО]]<ref>{{cite web|url=http://www.advantour.com/rus/kyrgyzstan/national-parks.htm |title=Национальные парки Кыргызстана |accessdate=17 май 2013}}</ref>, като Исъккулския биосферен резерват е най-старият и най-големият.<ref>{{cite journal|author=Diana Ter-Ghazaryan|title=Reserve Management during Transition: The Case of Issyk-Kul Biosphere and Nature Reserves, Kyrgyzstan|journal=Environmental Practice|volume=Volume 8|issue=01|pages=11-14|url=http://journals.cambridge.org/action/displayFulltext?type=1&fid=442221&jid=ENP&volumeId=8&issueId=01&aid=442220|accessdate=22 април 2013}}</ref>
:* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+kg0043)|title=Ресурси|chapter=Глава 8|accessdate=11 май 2013|ref={{Sfnref|Ресурси}}}}
 
[[Категория:География на Киргизстан|* ]]
 
 
[[Категория:География на Киргизстан|*]]