Голяма турска война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 13:
| страна2 = [[Файл:Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg|20px]] [[Свещена Римска империя]]<br />
[[Файл:Chorągiew_królewska_króla_Zygmunta_III_Wazy.svg|20px]] [[Жеч Посполита]]<br />
[[Файл:Flag of Tsar of Moscow.jpg|
[[Файл:Flag of Most Serene Republic of Venice.svg|20px]] [[Венецианска република]]
| командир1 = [[
| командир2 = [[Файл:Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg|20px]] [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]]<br />
[[Файл:Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg|20px]] [[Евгений Савойски]]<br />
[[Файл:Chorągiew_królewska_króla_Zygmunta_III_Wazy.svg|20px]] [[Ян III Собиески]]<br />
[[Файл:Flag of Tsar of Moscow.jpg|
[[Файл:Flag of Tsar of Moscow.jpg|
[[Файл:Flag of Most Serene Republic of Venice.svg|20px]] [[Франческо Морозини]]
| сила1 =
Ред 35:
На 11 септември 1687 г. в [[битка при Зента|битката при Зента]] [[Евгений Савойски]] окончателно прекършва османските амбиции за завоюване на [[Централна Европа]] посредством превземането на [[Виена]].
През лятото на 1688 г., когато Военният съвет на Австрия решава да пренесе бойните действия на Балканския полуостров, едно от важните съображения е, че балканските християни ще се включат най-активно в борбата против турците. Такива данни предоставя и прочутия меморандум на [[Георги Бранкович]], изпратен до австрийския император. През същата 1688 г., когато превземат Белград, австрийците поставят на Турция като условие за постигане на мир да им бъдат отстъпени Трансилвания, Влашко, Молдова, Босна с Херцеговина, Сърбия и България. Избухват [[въстание на Петър Карпош|въстанията на Карпош]], в [[Второ Търновско въстание|Търново]] и [[Чипровско въстание|Чипровци]]<ref>[http://macedonia.kroraina.com/pp/index.htm Петър Петров, проф. д-р „Карпошовото въстание (1689 г.)“, Македонски Научен Институт; Македонска Библиотека No 25; София, 1994]</ref>.
Според османският хронист Силяхдар австрийците успяват да превземат Ипек, [[Призрен]], [[Тетово]], [[Щип]], [[Прищина]], [[Вълчитрън]], Косово, Нови Пазар, [[Косовска Митровица|Митровица]], [[Скопие]], [[Лесковац]], [[Чачак]], Балево, Догдже, Ужице, Пожега, Ягодина, Плевле, Нова Барош, Ургуб, Куманово, Рожай, Лебане, Пирот, Крушевац, Смедерево, Видин, Гроцка, Кобилич, Грегоница, Крива Паланка и Бела Паланка. Бойните действия северно от Крива Паланка са неблагоприятни за турската войска и че австрийците и техните съюзници не само са излезли победители, но и продължават настъплението си на юг.
Ред 48:
{{Български въстания срещу османската власт}}
{{Портал Военна история на България}}
[[Категория:Голяма турска война| ]]
| |||