Джедафра: Разлика между версии

Тъи като първородния син на Хеопс принц Каваб умира млад (преди баща си), повечето египтолози считат че Джедефра е наследил трона непосредствено след него. В „Абидоския“ и „Сакарския“ списъци той е вписан между Хуфу и Хафра. [[Манетон]], го споменава под името Ратоисес и го поставя зад Менкаура.Името Джедефра в царски картуш е намерено на варовиковите блокове, покриващи слънчевата ладия на Хуфу, и това доказва, че той е фараона „контролирал“ погребението. Според [https://en.wikipedia.org/wiki/Turin_King_List Торинския царски папирус] Джедефра царува само 8 години, но според стелите с данъчни регистри се касае за период от минимум 11 години. Сведения за неговото родословие черпим и от [[папирусът Уесткар]].

Пирамидата на Джедефра е построена в Абу Руваш, северно от Гиза.Това е най-високата част на [[Мемфиски некропол|мемфиското плато]] и макар че пирамидата е била с по-малки размери (106,2 × 106,2 м) се е извисявала най-високо. Понеже от изток, юг и запад достъпа до платото Абу Руваш е затруднен, наложило се е към североизточната страна да се построи път с дължина над 1,5 км, за да се транспортират строителните материали. За разлика от другите пирамиди в Гиза, облицовката на тази е била от червен камък. От съоръжението е останало много малко-поради използването му за материал чак до края XIX век, и понастоящем представлява купчина руини, която в най-високата си част не достига и 10 м. До източната страна на пирамидата се е намирал храм, от който почти нищо не е запазено. Около храма, в траншея с дълбочина десет метра, предназначена за царската „слънчева ладия“, са намерени отломки от статуи, разбити умишлено и едновременно. Според някои египтолози разбитите изображения на Джедефра, свидетелстват за междоусобна борба между двамата братя, завършила с победа за Хефрен. Доказателства в подкрепа на тази хипотеза липсват, тъи като няма яснота за периода в който комплекса е разрушен. По време на експедициите си в Сахара Карло Бергман открива доказателства че по времето на строителството на пирамидата на Джедафра в района са пребивавали египтяни. На няколко километра северно от пътя на керваните, на една скална стена е нарисувана фигура на фараон, който поваля с боздуган врага си. Под нея в скалата са издълбани два [[картуша]].Клаус Кулман от Германския археологически институт е успял да ги разчете. На единия от тях е изписано „злато на боговете“, а на другия-"Раджедеф, нека бъде вечно надарен с живот, дълголетие и радост".На втория картуш може да се види саморъчният подпис на фараона. Въз основа на надписите се определя и мащаба на експедицията. Това са две групи от по 400 човека, съставени от „принадлежащи на царското гробище“-тоест строители. Най-вероятно целта им е била добив и доставка на червени камъни от местните скали.<ref>Списание GEO, януари 2011 г.текст Уве Георге</ref>