Дизелов двигател: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век; козметични промени
м интервал
Ред 41:
{{основна|Двутактов двигател}}
 
Двутактовият дизелов двигател се различава от четиритактовия по това, че четирите такта - напълване с въздух, компресиране, работен ход и изхвърляне на изгорелите газове се извършва за два хода на буталото или един оборот на коляновия вал. Функциите на газоразпределителен механизъм се изпълняват от движещото се бутало, "преливни канали" и всмукателните и изпускателни отвори в цилиндъра. При двутактовите дизелови двигатели се използва т. нар. клапанно-компресорна система, където в двигателната глава са поставени изпускателни клапани, а буталото при движението си отваря в '''Долна Мъртва Точка''' т. нар. всмукателни отвори за атмосферен въздух. За по-добро продухване и принудително пълнене на въздух с по-високо налягане се използва роторен нагнетател (т. нар. нагнетател на Рут) или пълнене чрез центробежен нагнетател, задвижван от газова турбина. Последната се задвижва от кинетичната енергия на изгорелите газове, като с това не се отнема от полезната мощност на двигателя. Това е т. нар. в разговорния език „турбо“. Като двутактови двигатели са реализирани и двигатели с две насрещно работещи бутала в един общ цилиндър по т. нар. ''опозитна схема'' (opposite piston engine). С такава конструкция са реализирани самолетния двигател на Junkers модел Jumo 205, танковите двигатели 4ТПА, 5ТД(Ф)(за Т-64) и др., в дизелови локомотиви. Характерно за тази конструкция е, че и двете бутала управляват всмукателни и изпускателни отвори. В автомобилната индустрия подобен двигател с модерната в момента common rail система за впръскване на горивото би осигурявал 2.5х повече мощност за 2х по-малък обем, при еднакви обороти. Проблем е задължителното наличие на турбо, защото въздухът не може да бъде „засмукан“ от буталото, тъй като отворът за достъп на атмосферен въздух се отваря само когато буталото е в '''Долна Мъртва Точка''' т.е. в края на хода си.
 
== Приложение ==