Живороден гущер: Разлика между версии

'''Живоро̀дниятЖиворо̀дният гу̀щергу̀щер''' (''Lacerta vivipara'' или ''Zootoca vivipara''), наричан също '''планински гущер''', е най-широко разпространеният [[вид (биология)|вид]] в семейство [[Гущерови]]. В [[Европа]] се среща почти навсякъде освен в голяма част от територията на [[Италия]], [[Гърция]] и [[Иберийски полуостров|Иберийския полуостров]]. Това е [[Влечуги|влечугото]], чийто ареал достига най-далеч на север.

Живородните гущери имат издължени тела и къси крака. Имат груби люспи, чийто цвят по гърба варират от сиво и кафяво до бронзово и зелено. Обикновено мъжките гущери са по-тъмни от женските гущери. Те имат редове от бели петна отстрани, които се сливат в една линия, както и една черна линия по целия гръбнак. Живородните гущери също така имат голям брой черни петна, рапръснати по цялото тяло. Мъжките имат оранжеви или жълти коремчета с черни петънца, а женските имат кремави или бели коремчета. При гущерите, както и при други влечуги, колкото по-ярка е окраската, толкова по-отровно е самото влечуго.

Живородните гущери са активни през деня и прекарват сутринта и следобеда като се пекат на слънце или сами, или на групи, но не и когато горещината е непоносима по пладне. Те търсят храна, когато [[телесна температура|телесната им температура]] достигне 30 °C. Добри плувци са и се гмуркат под водата, когато са застрашени. За да заблудят неприятелите си, при опасност гущерите се разделят с [[опашка|опашките]] си. През нощта или когато са изплашени, те се подслоняват под дънери, камъни или опадали листа. В южните части на ареала са активни през цялата година, а на север зимуват в периода октомври–мартоктомври–март, често на групи, и понякога излизат от зимния сън за кратко време, когато времето временно се затопли.

Въпреки че в най-югозападните части на ареала живораждащите гущери снасят [[яйце (зоология)|яйца]], за вида е характерна неговата способност да ражда малките си, откъдето идва и името му. Малките прекарват над 3 месеца в яйчните мембрани в тялото на женската, от които обикновено излизат, когато тя ражда. Те обаче могат да останат в яйчната мембрана няколко дни, преди да излязат на бял свят, използвайки главите си, за да пробият мембраната. През юни–септемвриюни–септември женската ражда от 3 до 12 гущерчета, а след този период те не получават родителски грижи. Малките се хранят активно от раждането си и бързо се разпръскват. Мъжките и женските стават полово зрели на около 2 и 3 години съответно.