Иконографска схема: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м интервал |
||
Ред 30:
Другият иконографски тип, който може да намери място в конхата, е заимстван от момента след Раждането на Исус Христос и е свързан с „Поклонението на Влъхвите“. Още в Ранното християнство Богородица е била изобразявана върху трон с молители – Царе с корони (тази иконографска схема е Византийска Императорска). Иконографията на това изображение е '''„Богородица на трон с Младенеца“''' във фасово положение. Липсват нарисувани богомолци, защото това ще бъдат тези, които са дошли в храма, за да и се поклонят (свещенослужители и обикновени миряни). В някои случаи от двете страни на Богородица са изобразени [[Архангел]]ите [[Михаил (архангел)|Михаил]] и [[Гавриил (архангел)|Гавраил]] с царски корони, защото ет като Молители (в лявата си ръка често държат жезъл).
От двете страни на прозореца в калотата се изобразява '''„Причастяването на Апостолите“''', а в по-големите по размер апсиди до „Причастяването“ е изобразена '''„Божествена Литургия“''' – като разчупва хляба, Христос казва : „''Яжте и пийте от моята смърт''“ – това е основна Мистерия за [[Християни]]те. Тя се развива в три етапа : В най-горната композиция Господ е изобразен като „Велик Архиерей“ и причастява [[Ангел]]ите – сцената се нарича '''„Божествена Литургия“''' и представлява случващото се в Небесата, което се пренася като ритуал-подобие по време на църковна служба в храма, а [[Дякон]]ите носят дрехите на Ангели и възпяват Христос с херувимска песен. За втори път Христос е изобразен в '''„Причастяването“''', но вече не с архиерейски дрехи, а с апостолски, около него са изобразени [[Апостол]]ите, той разчупва хляба и ги причастява. Под този регистър (ред от изображения) в най-долната част следва фриз от светци – композицията се нарича '''„Мелисмос“''' („Жертвата, Агнеца“), в нея фронтално в цял ръст се изобразяват светците, които са създали Литургията. Трима светци от тях се изобразяват задължително – [[Йоан Златоуст]], [[Василий Велики]], [[Григорий Богослов]], в лявата си ръка държат [[кодекс]]ите, а с дясната благославят. Така фронтално са били изобразявани в ранновизантийско време, по-късно – полуфронтално, обърнати към центъра (от тогава именно композицията се нарича „Мелисмос“). В по-редки случаи образите на светците и архиереите се изобразяват в медальони (като фриз от медальони) в тези композиции. Като изключение (в църквата „Св.Петър и Павел“ в [[Търново]] на това място са изобразени '''Старозаветни Архиереи''' (от преди Раждането на Христос), която е един [[Палеологов ренесанс|Къснопалеологов]] паметник.
Триумфалната арка се намира в страни от Олтарната апсида (подстъпите на апсидата) и частично е видна над Иконостасната преграда. Върху нея обикновено се изобразява „[[Благовещение]]“.В някои случаи между образа на Архангела и Богородица може да се види „[[Убрус]]“, а като изключение, например църквата „Св.Георги“ в Кремиковския манастир, в най-горната част на „Триумфалната арка“ е изобразена „[[Петдесетница]]“.
Ред 45:
=== Иконографска програма на купола ===
Според Раннохристиянските богословски трактати Църквата е Тялото на Христос – предвещава се от Пророците, основава се на Апостолите, украсява се от Архиереите.Тази Философска програма се отразява посредством Иконографската. В купола се изобразява '''„Христос Вседържител“''', а под купола '''Пророци''', които предвещават Църквата (Христос). Те се изобразяват между прозорците под образа на Христос с разгънати свитъци, върху които са написани текстове с Пророчества. В църква на Атон в купола е изобразен Христос като „Велик Архиерей“ в композицията '''„Божествена Литургия“''' с Архиерейски дрехи (полиставрион с кръстове), обслужван от Ангели, облечени като Дякони (дело на известния художник от XVI в. Теофан Критски) – в този случай една дидактична тема е пренесена от нейното обичайно място в Олтара над главите на богомолците.
Под прозорците – върху пандантивите на купола, се изобразяват четиримата [[Евангелие|Евангелисти]] (седящи и пишещи Евангелията).Тази връзка на архитектурата и иконографията също отразява богословската догма – пандантивите ет архитектурната връзка между стените или стълбовете с купола, а Евангелистите – „Стълбовете на Църквата“,- на връзката с „Небето“, защото Църквата се изгражда, основава на Апостолите.
Ред 62:
Западната стена на наоса има почти същата значимост и „свещеност“ като Олтара, затова нейната Иконографска програма е също толкова строго регламентирана. От двете страни на входа се изобразяват светците '''Петър''' и '''Павел''', а ако те са изобразени заедно в една композиция от едната страна, на срещуположната се изобразяват '''„Св.Св. Константин и Елена“''' в прави фронтални образи, държащи голям Кръст – според легендата, това е Светият Кръст, който те са донесли от Голгота и на който е бил разпнат Исус Христос. Образът на Св. Елена и образи на Жени-Мъченици, които може да бъдат изписвани върху Западната стена на Наоса, показват мястото на жените, ако те изобщо са допускани вътре (това обикновено се е случвало, когато църквата няма Притвор). Ако на това място (Западната стена) не са изобразени „Св.Св. Петър и Павел“ или „Св.Св. Константин и Елена“, биват изобразявани '''„Св. Архангели Михаил и Гавраил“''', като Св. Архангел Гавраил е представен държащ свитък. Освен тези фигури, върху западната стена на наоса могат да бъдат изобразени '''Монаси-Отшелници''','''Стълпници''', често те също държат свитъци с назидателни текстове („Безмълвствувай и ще се спасиш“ и т.н.). Обикновено те се изобразяват в притвора, но може и в наоса, ако църквата няма притвор.
Следващият, по-горен регистър в наоса – „към Небето“, и при сцените, и при писане, още от гръко-римско време е утвърдено, да се извършва от ляво – на дясно. Действието в '''„Благовещение“''' започва от север – на юг, „Благовещението“ е начало – първи сюжет, от който започва изписването на сцените в наоса и то продължава логично върху южната стена с композиции, свързани с живота на Христос. Като винаги, първа от тях – непосредствено до Иконостаса, е '''„Рождество Христово“'''.Следват останалите сцени от '''Христологичния цикъл''' – общо взето до '''„Страстите“''', защото „Страстите“ обикновено се изобразяват върху северната стена. Ако храмът е с по-големи размери или цикълът е по-пълен, изписването на тези сцени може да бъде развито върху два регистъра, като е спазено правилото за движение – да се „пише“ от ляво-на дясно. Отново сцените се редуват от източния дял на южната стена към източния дял на северната стена, като завършват с '''„Възнесението“'''.
Задължително в Иконографската програма е също изображението на '''„Успение Богородично“''' – над входа на наоса (ако не над западния, то върху някой от другите входове), защото Богородица със своя праведен живот и заради това, че е родила Божя Син, когото е дала в жертва, е заслужила Възкресение и Сън вместо Смърт, след който ще има Пробуждане – затова и мястото на тази сцена е регламентирано. В големите храмове има по три входа – западен, северен и южен, – „Успението“ обикновено се изобразява над западния. Във връзка със задължителната сцена над входа на наоса, в храмовото пространство могат да бъдат изписани и други сцени, свързани с живота на Богородица – например '''„Рождество Богородично“''' или '''„Въведение“''', което показва нейното дълбоко почитание от последователите на християнската религия.
Ред 73:
Освен сцени от житието на Светеца-Покровител или Патрон на храма, може да се изобразят и такива от '''Богородичния цикъл''' („Акатист Богородичен“), химни, върху свода на притвора в медальони могат да бъдат изобразени '''Богородица''' или '''Св.Йоан Кръстител''', '''VII и VIII Вселенски събора''' (в църквата „Св.Св.Петър и Павел“ в Търново).
Освен тези цикли, в притвора може да бъдат изписвани големи композиции като '''„Страшният съд“''' или '''„Апокалипсис“''', разгърнати върху цялата стена (в църквата на Драгалевския манастир) – съгрешилите ще гледат тази композиция, затова нейното място е в Притвора.
Друга композиция също често намира място в Иконографската програма на притвора – '''„Дърво Йесеево“''' („Христовото Дърво“ или „Лозата Христова“). В притворите – северен и южен, може да бъде разгърната '''Календарна сцена''' („Менолог“) с всички християнски празници, във вид на миниатюрни сцени.
| |||