Катуница: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м интервал |
||
Ред 29:
Пак в района на Старото село в местността „Чиирите“ са били намирани от иманяри и от местни жители при селскостопански работи, многобройни единични находки на сребърни и медни ранни османски монети от ХV-ХVІв. – сребърни акчета и медни мангъри. Сред тях при лични проучвания сме засичали екземпляри на султаните емир Сюлейман (1402 – 1409), Мурад ІІ(1421 – 1451), М ехмед ІІ(1451 – 1481) и т.н.
През месец декември 1979 г., в землището на Катуница са били случайно намерени бронзов следновековен боздуган с отлично запазена дървена дръжка и връх на копие, също със частично запазена дървена дръжка, като копието е било намерено в района на каменната кариера край селото.И двете находки от землището на Катуница, намерени тогава са датирани от тогавашния директор на Археологическия музей – град Пловдив, като отнасящи се към времето на Втората българска държава ХІІ-ХІVв. – Лит. : вестник „Отечествен глас“, год.ХХХVІ(36), брой 10691 от събота 22 декември 1979 г., стр.1.Находките от своя страна свидетелстват, че без съмнение, жителите на селото в Средновековието били войници или със войнишки статут. Това се потвърждава и от ранните османски описи на войнуците в Пловдивско от ХV-ХVІ в., във които във не един от тях са описвани и войнуците, родом от Катуница или живеещи към дадения момент на регистрациите в Катуница.
Най-ранните сведения за селото, под името „Село Хатуниче ахали Геберан“, са във регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като част от нахията Филибе (Пловдив) – <ref>НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.52а - справка на историка Стоян Шиваров към ОО на НБКМ-Сф</ref>. Като „Село Катуниче“, селото е описано в подробния тимарски регистър на ленната рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489 г.В дефтера от 1489 г. Катуница е посочено и описано като част от хаса на санджакбея. <ref>Тимарския регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489 г., Истанбул – министерски архиви – BOA,TD 26,s.158, където е посочено като част от хаса на санджакбея.</ref>, Пак под името „Село Катуниче“, селото е отбелязано и във т.н."Откъс от регистър за войнуци в Пловдивско от ХVІв.", публикуван във Извори за българската история, том 20, Сф,1974 г., стр.186 – 196(конкретно за Катуница – стр.191), със сигнатура във ОО на НБКМ-Сф, ОО – Пд 1/87, който въз основа на най-нови проучвания се установи, че е значително по-ранен от първоначално определената му датировка и към настоящия момент се датира като съставен не по-рано или не по-късно от средата на последното десетилетие на ХVв., или хипотетично към 1495 г.Във въпросния войнушки дефтер от 1495 г., който е най-ранния войнушки регистър на района изобщо, за Катуница е записано дословно следното „Село Катуниче (Катуница). Войнук Станиша, син на Пейо вместо Рад, син на Смил. Ямаци: Димитри, син на Новак, вместо Новак. Кольо, син на Петко вместо Стойко“. С това си наименование – „Катуниче“ селото присъства и в друг регистър от 1576 г. <ref>джелепкешанския регистър на овцевъдите от 1576 г. – където е отбелязано, че не развива овцевъдство.</ref>,, и в такъв от 1614 г., където е посочено че се състои от 4 къщи <ref>малък регистър на Шахабеддин паша от 1614 г.</ref>.
Френският пътешественик Пиер Лескалопие, споменава селото, където е пренощувал на 3 април 1574, под името „Катунице“.Той пише следното : "...Този ден (3 април 1574 г.) спахме в Катунице...".
През 1622 г. селото наброява 5 къщи. <ref>В краткия иджмал-регистър на авариза в Пловдивско от 1622 г., Генерален държавен архив на Република Турция, Истанбул BOA MAD 3398, s.4 – 15</ref>, а вече през 1633 – 1634 г. селото е споменато като „Село Юнд, с друго име Катуница“ е наброявало 21 къщи <ref>регистъра на джизието за Пловдвско от 1633 – 1634 г.</ref>, през 1695 г. селото е било от 31 къщи, с 28 християнски домакинства, между които един чифлик, и 2 мюсюлмански, чифлици <ref>муфассал общ описен регистър на извънредният данък авариз за Пловдивско от 1695 г., Генералния Държавен архив на Република Турция в Истанбул, BOA MAD 3604, s.114 – 136</ref>.
Ред 79:
== Литература ==
* Симеон Николов и Стефан Стойчев – „Катуница“, Сф, изд. на ОФ,1982 г., стр.4 – 8.;
* Никола Филипов – „Воден през вековете“,1996 г., стр.29/за документа от 1614 г./;
* Любомир Василев – „Новооткрито изчезнало тракийско селище/при село Катуница, б.а/ в Пловдивско от периода VI–I век пр.н.е. Новонамерена монета на тракийския град Одрюза от Тип 1/ІІ-I век пр.н.е./“ — Сб."XII-XIII национални студентски научни четения. Европейско културно-историческо наследство. Доклади от студентските конференции в Пловдив от 28 – 29 май 2016 г. и 20 май 2017.(под редакцията на доц.д-р Георги Митрев и Станислав Боянов)", издание на Студентски историко-археологически клуб „Проф.Велизар Велков“ при ПУ „Паисий Хилендарски“ – град Пловдив,ISSN 2367 – 5160, издателство „Иврай“, Пд,2018 г., с.42 – 45 – https://www.academia.edu/37017491/Л.Василев_-_Новооткрито_изчезнало_селище_в_Пловдивско_от_периода_VI-I век пр. Хр.Новонамерена_монета_на_тракийския_град_Одрюза_Филипопол_от_периода_II-I век пр. Хр._
* Istanbul – BOA MAD 3398/документа от 1622 г./,s.4-15;BOA MAD 3604/документа от 1695 г./,s.114-136 — личен архив на Любомир Василев/документите не са публикувани и обнародвани на български език, б.а./.
* '''Л.Василев – "Принос към проучването на монетосеченето с надпис „ОΔΡΟΣΩΝ“.Новооткрити екземпляри на''' бронзови монети на тракийския град Одрюза (Филипопол), сечени във периода ІІ-Івек пр. Хр." – сп."Паметници.Реставрация.Музеи", Сф,2016 г., месец април, бр.1 – 2, с.49 – 54 – https://www.academia.edu/25238655/Л.Василев_-_Принос_към_проучването_на_монетосеченето_с_надпис_ОΔΡΟΣΩΝ_.Новооткрити_екземпляри_на_бронзови_монети_на_тракийския_град_Одрюза_Филипопол_сечени_във_периода_ІІ-Івек пр. Хр._-_сп._Паметници.Реставрация.Музеи_Сф_2016 г._месец_април_бр.1-2_стр.49 – 54
== Външни препратки ==
| |||