Комитет за наука, изкуство и култура: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м y |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 2:
== Функции ==
КНИК е създаден на основание член 39 от [[Конституция на Народна република България (1947)|Конституцията на Народна република България]] от 1947 година, след закриването на [[Министерство на информацията и изкуствата|Министерството на информацията и изкуствата]]. Оглавява се от политическо лице, член на [[правителство]]то на [[Народна република България]]. Функциите на КНИК обхващат администрирането както на културата, така и на висшето образование, което е прехвърлено от [[Министерство на народната просвета|Министерството на народната просвета]].
Според приетия на 23 декември 1947 година Правилник за устройството и задачите на КИНК Комитетът е орган на правителството, който има за задача да осъществява единнно ръководство на научните и културни институти и организации, както и на висшите учебни заведения, да планира, съгласува и контролира научноизследователската и художествено-творческа дейност на съответните институти и учреждения, на учебно-преподавателската работа на висшите учебни заведения, както и подготовката на висши, научни, технически и художествени кадри.
Под негова юрисдикция са [[БАН]] и институтите към нея, научноизследователските институти, намиращи се под други ведомства, висшите учебни заведения, Главните дирекции по радиоразпръскване и по кинематография, музеите, народните и общински библиотеки, държавните картинни галерии, театрите, оперите, цирковете, симфоничните оркестри, музикалните ансамбли, колективите за художествена самодейност, хоровете, книгоиздателствата.<ref>Държавен вестник, бр. 304, 30.ХІІ.1947, с.2.</ref> До 1951 година, когато е създаден [[Комитет за приятелство и културни връзки с чужбина|Комитетът за приятелство и културни връзки с чужбина]], грижата за културния обмен и връзки с чужбина е съсредоточена преди всичко в правомощията на КНИК.
Ред 11:
КНИК започва да функционира от началото на 1948 година. Пред следващите години Комитетът изработва редица проектозакони и подзаконови актове и осъществява ежедневен надзор и ръководство над културата в различните ѝ форми в съответствие с политиката на БКП, която ликвидира частната инициатива в културната сфера. Чрез КНИК се налага държавният (партийният) контрол в културата.<ref>[http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/58.html Делев, П., Кацунов, В., Митев, П., Калинова, Е., Баева, И., Добрев, Б. История и цивилизация за 11 клас, София 2006] </ref>
По предложение на Комитета през 1948 г. е приет нов Закон за висшето образование. Други законопроекти на КНИК, приети в парламента, са Законът за радиото, който потвърждава въведения преди 1944 година държавен монопол в радиоразпръскването, както и Законът за киното. И двата закона засилват държавния монопол в съответните културни сфери.<ref>Чичовска, Весела. Културната политика на народнодемократичната власт (1944-1948), - в: Исторически преглед, г. ХХХV, 1979, кн. 4-5, с. 135.</ref>
== Председатели ==
{{министър начало}}
{{министър|65|[[Вълко Червенков]]|[[11 декември]] [[1947]]|[[6 август]] [[1949]]|БРП (к)}}
Ред 23:
{{министър край}}
== Източници ==
* Методиев, Веселин, Лъчезар Стоянов - съставители. ''Българските държавни институции 1879-1986 г.'': Енциклопедичен справочник. София, 1987 г., стр. 106-107.
* Ташев, Ташо В. ''Министрите на България 1879-1999''. Енциклопедичен справочник, София 1999 г., стр. 588-592, 670.
| |||