Крайова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м тире между година и годишен, годишна |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 22:
== Общи данни ==
Градът има 269 506 жители (преброяване 2011 г.). Средногодишния прираст на населението е -0,8%.
== Исторически данни ==
Археологически находки в днешна Крайова показват, че там е имало древни селища на [[гети|гето]]-[[даки]]те, датирани към 400-350 г. пр.н.е.
Румънски историци свързват името на града с царуването на [[Иван Асен I]].
Ред 33:
В края на [[15 век]] Крайова е известен търговски център, а още в края на [[14 век]] е назовавана във всички източници [[град]].
Със засилването на властта на местните боляри (банове), Крайова става за сравнително кратък период един от най-важните политически центрове в страната, а владетелите
През средновековието Крайова е била важен военно-стратегически център в борбата срещу [[Отоманска империя|Отоманската империя]].
През [[18 век]] Крайова изживява особено труден период. Крайовското болярство посреща с особена враждебност фанариотската власт над [[Влашко]], назначавана от султана. Затова, след победата над турците през [[1718]] г., тук със задоволство приемат [[Австрия|австрийското]] управление. Когато обаче през [[1726]] г. боляринът [[Георге Кантакузино]] (Gheorghe Cantacuzino) е свален от власт, болярите от Крайова започват действия срещу хабсбургската администрация. Започва и силно хайдушко движение, на което властта не може да се противопостави и на практика е принудена да изостави [[Олтения]].
Ред 49:
В края на [[19 век]] Крайова има вече над 40 000 жители, малки фабрики и работилници за химическа продукция, селскостопански машини, тютюнопроизводство и др.
През [[1940]] г. в Крайова се състои „Румънско-българска конференция“, на която, на [[7 септември]] [[1940]] г.,
През 60-те години градът става силен промишлен център — развиват се машиностроенето, локомотивостроенето,
== Спорт ==
Футболният клуб на града [[Университатя Крайова]] е един от най-популярните в страната, наред с букурещките грандове.
== Побратимени градове ==
* {{флагче|Испания}} [[Валенсия]], [[Испания]]
* {{флагче|България}} [[Враца]], [[България]]
* {{флагче|Финландия}} [[Куопио]], [[Финландия]]
* {{флагче|Франция}} [[Нант]], [[Франция]]
* {{флагче|Китай}} [[Шъйен]], [[Китай]]
* {{флагче|Република Македония}} [[Скопие]], [[Република Македония]]
== Известни личности ==
* [[Михай Витязул]] (Михай Смелия) — княз на [[Влашко]] ([[1593]] — [[1601]] г.), на [[Трансилвания]] ([[1599]] — [[1600]] г.), и [[Княжество Молдова]] [[1600]] г.
* [[Николае Титулеску]] (рум.: Nicolae Titulescu) ([[1882]]-[[1941]] г., дипломат, председател на Лигата на Обединените нации ([[1930]]-[[1931]] г.)
* [[Константин Брънкуш]] (рум.: Constantin Brâncusi) ([[1876]]-[[1957]]), румънски архитект;
* Йордан Аксентов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, мутафчия, Нестроева рота на 10 прилепска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.</ref>
* [[Николае Кокулеску]] (1866 - 1952), румънски астроном
| |||